Решение по жалба вх. № 3934/ 29.08.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 16.11.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№3934/29.08.2011г., подадена от И.К.-С. срещу община О.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 12.10.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана община О.

Районно управление Полиция гр. О. е препратило по компетентност в Комисия за защита на личните данни жалба от И.К.-С. с мнение за извършено нарушение на чл.5 от ЗЗЛД.

В сигналът на И.К.-С. до Районна прокуратура гр. О. е описано, че същата е определена по системата на случайно разпределяне на делата в Район съд гр. О. за докладчик по нох. дело №155/2011г. и №156/2011г. по двете дела са постановени решения, които са обжалвани. Към жалбите срещу решенията на районния съд като доказателства са приложени: удостоверение за родствени връзки №000086/19.07.2011г., издадено от община О., удостоверение от Общински съвет гр. О. №752/19.07.2011г. Удостоверението за родствени връзки е на съдията докладчик по двете дела и на нейни близки, като в него се съдържа информация по отношение на трите й имена, единният граждански номер, гражданство, месторождение, постоянен адрес, родство месторабота и длъжност. Документите са предоставени на трето лице, различно от лицата, за които се отнасят личните данни.

Госпожа И.К.-С. изразява мнение, че свързаните с нея лични данни са неправомерно разпространени, с което е нарушено правото й на личен живот неприкосновеност, тъй като в качеството й на съдия разглежда различни по вид и характер дела и предоставянето на лични данни може да застраши нейната и на семейството й сигурност.

Към сигнала до прокуратурата са приложени двете жалби срещу решенията на районен съд гр. О. и приложените към тях доказателства.

Във връзка със сигнала на госпожа И.К.-С. са извършени процесуални действия, изразяващи се в снемането на сведения и обяснения от тъжителката, председателя на Общински съвет гр. О. и служители в община О. Събрани са и други писмени доказателства, от които в тяхната цялост се установява следната фактическа обстановка:

С молба, подадена до кмета на община О., Д.Ч. (оспорваща решенията на Районен съд гр. О.) е поискала на основание Закона за достъп до обществена информация да й бъде издадено удостоверение за родствена връзка на В.К. – Председател на Общински съвет О. и И.К.С. – Председател на Районен съд гр. О. В молбата е посочено, че удостоверението е необходимо като доказателство във връзка със Закона за административните нарушения и наказания и Административно-процесуалния кодекс за обжалване на съдебно решение.

В обясненията на госпожа Д.Ч. пред органите на МВР се сочи, че е служител в община О. на длъжност – технически сътрудник. През 2010г. й е издадено наказателно постановление от АДФИ. Общият брой на съставените й постановления е 3. Госпожа Д.Ч.е обжалвала постановленията, които били потвърдени от районния съд. Сочи, че на друга служителка също й били съставени наказателни постановления по същия повод като нейния, които били отменени от съда. Проверката на АДФС, вследствие на която са й съставени постановленията е инициирана от Общински съвет О., чиито председател е В.К.-баща на съдията докладчик, който е оставил в сила постановленията. Госпожа Д.Ч.е посочила, че удостоверението за родствени връзки е получила от В.Н., която й се обадила, че е готово. Сочи се, че никъде не се е подписвала, с което действие да удостовери получаването на удостоверението, нито пък е заплащала такса за неговото издаване.

От снетите обяснения на длъжностното лице в общината, което е издало удостоверението за родствени връзки се установява, че на 19.07.2001г. В.Н. – служител на общината й е казала да издаде удостоверение за родствени връзки на председателя на общинския съвет. От думите й, служителката останала с убеждението, че исканото удостоверение е за В.К. В обясненията се сочи, че към момента на издаването на удостоверението, служителката не е била виждала молбата на Д.Ч., по чиято инициатива то е издадено.

В.Н. твърди в обясненията си, че я извикал кмета на общината и й казал да издаде удостоверение за родствени връзки на председателя на общинския съвет. След като удостоверението било изготвено, същата го предала на Д.Ч., за да го предаде на кмета. След това служителката получила молба, която не била от името на В.К., а от госпожа Д.Ч.

От събраните по преписката материали, разследващите органи са стигнали до извода, че не е налице извършено престъпление от общ характер, а че има данни за извършено административно нарушение на ЗЗЛД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от община О.

На 27.09.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище на ответната страна, като към него са приложени и доказателства.

В становището се излагат твърдения, които се припокриват със събраните в досъдебното разследване факти. Кметът на общината развива и теза за наличието на конфликт на интереси при постановяване на съдебните решения от съдия И.К.-С., което е и повода Д.Ч. да подаде молба до община О. за достъп до обществена информация – удостоверение за родствени връзки. Кметът на общината иска от Комисията да направи насрещна проверка, от която да се установи, че Д.Ч. е действала с подаването на молбата си в условията на „абсолютна крайна необходимост”, за да защити накърнените си права от съдебните актове.

Към становището на ответната страна са представени следните доказателства: молба от Д.Ч. с вх.№АО-94-1236/18.07.2011г., решение №154/16.06.2011г. на О.-ски районен съд, решение №153/16.06.2011г. на О.-ски районен съд, решение №151/16.06.2011г. на О.-ски районен съд, решение №160/11.07.2011г. на О.–ски районен съд, решение №159/07.07.2011г. на О.-ски районен съд, решение №157/07.07.2011г. на О.-ски районен съд, решение №163/13.07.2011г. на О.-ски районен съд и решение №162/08.07.2011г. на О.-ски районен съд.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 16.11.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката не се явява, не изпраща представител. За община О. се явява адвокат Г.И.П.-С. от Софийска адвокатска колегия, с пълномощно от 25 октомври 2011 г.

По хода по съществото на жалбата, процесуалният представител на ответната страна моли Комисията да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Аргументите са, че ответната страна е администратор на лични данни, поради което има правото да обработва лични данни по силата на Закона за гражданската регистрация. Лицето, което си е послужило с данните на жалбоподателя, е също служител на общината и в това му качество има достъп до информация, която представлява лични данни. Информация е послужила за защита на законни права и интереси на Д.Х.Ч. при въззивното обжалване на постановените от жалбоподателя няколко броя съдебни решения.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е община О. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрацията му като администратор на лични данни. Заявени са 22 регистъра.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Община О. е администратор на лични данни и като такава е длъжна да обработва личните данни на физическите лица, съобразно принципите на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на поне едно от условията за допустимост, определите в чл.4 от същия закон.

Жалбата на И.К.-С. е насочена срещу точно опредено действие от страна на община О., а именно издаването на удостоверение за родствени връзки на баща й В.К., в което се съдържат и свърни с нея лични данни. Удостоверението е издадено по молба с правно основание ЗДОИ, на лице, което се явява трето по отношение на съдържащите се лични данни.

Предоставянето на лични данни е едно от действията, които са изброени в §1 от ДР на ЗЗЛД и се определя като „обработване” на лични данни.

Следва да се отбележи, че общината се явява задължен субект по Закона за достъп до обществена информация, а поисканата от Д.Ч. информация е „обществена” по смисъла на същия закон.

В специалния закон, уреждащ достъпа до обществена информация е определено, че след получаване на заявление от субект на правото на достъп, задълженият орган разглежда заявлението и взима решение, с което предоставя или отказва достъпа. Решението се съобщава на заявителя, тъй като то подлежи на съдебен контрол по неговата законосъобразност. В случаите, когато с решението се разрешава достъп, следва да се определи срокът, времевият диапазон, в които ще бъде осигурен достъпа, както и размера на сумата, която следва да се заплати, опредена по реда на Заповед №10 на Министерство на финансите от 10.01.2011г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя.

Видно от приложените към административната преписка доказателства, молбата на Д.Ч. е депозирана в община О. на 18.07.2011г., а датата на издаване на удостоверението за родствени връзки е 19.07.2011г. Към преписката не е приложено решението на кмета на общината, с което е разрешен достъпа, както и начина на съобщаването му.

Направената резолюция върху молбата, която гласи: ”Да! При спазване на Закона за личните данни” не може да се възприеме за решение по смисъла на ЗДОИ. В цитираният нормативен акт в чл.34, ал.1 са определени реквизитите, които следва да съдържа решението.

Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че кметът на община О. не е изпълнил и спазил изискванията на ЗДОИ по осигуряване на достъп до обществена информация, като контролът не е в кръга на компетентност на Комисията, но деянието е довело и до нарушаване на ЗЗЛД.

На следващо място в чл.24, ал.2 от Закона за гражданска регистрация е определено, че общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът и образците се утвърждават с наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министъра на правосъдието. В разпоредбата на чл.106 от същия закон е очертан кръга на лицата, на които могат да се предоставят данни от ЕСГРАОН. Една от хипотезите за даване на достъп от данните съдържащи се в ЕСГРАОН, на физически или юридически лица се извършва въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Следва да се подчертае, че извършването на административната услуга става въз основа на проверка, от страна на лицето по гражданското състояние в регистъра за населението и личния регистрационен картон и сравнява данните за родствени връзки с данните попълнени от заявителя в декларацията, като по този начин удостоверява достоверността на информацията за родствени връзки. В конкретния случай, не е налице нито една от посочените законови предпоставки, както и изискуеми се документи към молбата, от което следва извода, че кметът на община О. е нямал правно основание да издаде и предаде удостоверението на госпожа Д.Ч.

На следващо място следва да се отчете факта, че независимо какво правно основание е посочено в молбата на заявителката Д.Ч., компетентният орган в лицето на кмета на общината е следвало да съобрази обстоятелството, че в исканото удостоверение се съдържат лични данни на лицата, между които се установява родствена връзка и защитата им е регламентирана в специален закон – ЗЗЛД.

В специалния закон е предвиден ред за достъп до лични данни. Достъп до лични данни се осъществява от лицето, за което се отнасят данните или от негов пълномощник, като законодателят е определил, че пълномощното трябва да има нотариална заверка на подписа. При преценката на посочените обстоятелства, кмета на общината е следвало да стигне до логичния извод, че с извършването на административната услуга, нарушава както ЗДОИ, ЗГР, така и ЗЗЛД.

Изложените от ответната страна аргументи за наличието на конфликт на интереси при постановяване на съдебните решения и „абсолютната крайна необходимост” на госпожа Д.Ч., да защити накърнените си права от потвърждаването на постановените срещу нея наказателни постановления не са относими към предмета на настоящето производство и не са в кръга от правомощията на КЗЛД да извърши контрол по тях.

На основание изложеното, Комисия за защита на личните данни приема, че с предоставянето на достъп до личните данни на жалбоподателката, администраторът на лични данни – община О., чрез кмета е извършил административно нарушение по смисъла на ЗЗЛД. Извършеното нарушение се състои в това, че следствие на извършени нарушения по други закони –/ЗДОИ и ЗГР/ и непредприемането на технически и организационни мерки за защита на лични данни, неправомерно ги е разпространил на трето лице. Нарушена е разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която се вменява в задължение на администраторите на лични данни да предприемат всички необходими технически и организационни мерки за защита на личните данни, което в случая по отношение на свързаните с жалбоподателката лични данни не е сторено.

Аргументите на ответната страна в административното производство в насока, че И.К.-С. със сезирането на Комисията нарушава принцип в правото, гласящ, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение не се споделят и няма да се взимат от Комисията при постановяването на решението. Твърдените нарушения на процесуалния закон, извършени от съдия И.К.-С. по повод отказът й да си направи отвод по образуваното пред нея дело не са предмет на административното производство пред КЗЛД, а и не е в правомощията на Комисията да се произнася по тези въпроси.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на община О. за присъждане на направени разноски в административното производство в размер на 600 лв., представляващи адвокатски хонорар с оглед уважаването на жалбата.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни,

2. Налага на община О., БУЛСТАТ 000193414, със седалище: град О., община О., ул. Андрей Чапразов №15, представлявана от кмета на общината Р.Ж.Д., имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за нарушаване на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД – непредприемане на технически и организационни мерки за защита на личните данни от неправомерен достъп до тях, посочени в мотивите на настоящето решение.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.