Решение по жалба вх. № 3050/ 08.07.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.03.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 3050/08.07.2011г., подадена от П.П.П. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 22.02.2012г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституиран „М.” ЕАД.

П.П.П. твърди в жалбата си, с която сезира Комисията, че след като отишъл в офис на мобилният оператор, за да заплати си сметка за ползваните от него услуги му направило впечатление, че размерът и е доста по-висок от обикновеното потребление, което той имал. Желанието на жалбоподателят било да заплати дължимите суми и да смени оператора, но служителят на дружеството му обяснил, че той е титуляр по още един договор за предоставяне на мобилни услуги, сключен на 08.09.2009г.

Господин П.П.П. категорично заявява, че не е подписвал договора и не притежава посоченият от служителя мобилен номер.

П.П.П. иска от Комисията в кръга на нейните правомощия да установи служителят, който е злоупотребил с личните му данни като е сключил от негово име договор за ползването на мобилен телефон.

В жалбата се сочи, че по същия повод е сезирано и 03 РПУ-СДВР.

Към жалбата няма приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „М.” ЕАД.

На 02.08.2011г. в деловодството на Комисията е постъпило писмено становище от „М.” ЕАД, в което се сочи, че жалбоподателят е сключил договор №П0391680/08.09.2009г. и е получил и мобилен апарат. В становището се твърди, че в срока на договора, жалбоподателят е заплащал доброволно месечните абонаментни такси ползването на мобилният номер.

Към становището на мобилният оператор е приложен като доказателство, договор №П0391680/08.09.2009г. и приложенията към него.

Във връзка с твърдението в жалбата, че е сигнализирано 03 РПУ-СДВР е изискана информация за образуваното пред него производство. Районното управление е уведомило Комисията, че преписката е изпратена по компетентност на 05 РПУ-СДВР, тъй като от доказателствата се установявало, че деянието е извършено на територията на съответното районно управление.

05 РПУ-СДВР връща на 13.02.2012г. образуваното пред него преписка на КЗЛД, като сочи че от извършената проверка и изготвената експертна справка на базата на изискан оригинал на сключения договор между мобилният оператор и господин П.П.П. е установено, че положеният върху договора подпис е на П.П.П. За резултатите от проверката е уведомен тъжителят и поради липсата на извършено престъпление от общ характер, материалите по нея са архивирани.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „М.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрацията му като администратор на лични данни.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

П.П.П. е сключил договор с „М.” ЕАД за предоставянето на услугата– мобилен телефон. Договорът е сключен на 08.09.2009г.

Твърденията в жалбата, че договорът е подписан не от жалбоподателят, от което следва нарушение на правата му по ЗЗЛД се опровергават от извършената графологична експертиза, която потвърждава, че подписа положен върху договора е на П.П.П.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

От изложеното следва, че администраторът на лични данни обработва свързаните с П.П.П. лични данни на правно основание, валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. В т.2 от чл.4 от ЗЗЛД, законодателят е предвидил, че при наличието на условието изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните, обработването им е допустимо. В цитираната разпоредба не е предвидена формата на съгласието, от което може да се направи извода, че то може да се изрази и чрез конклудентни действия. В закона не е определена формата на изразяване на съгласие, поради което следва, че с подписване на договора господин П.П.П. е изразил съгласието си чрез конклудентни действия – приемане на клаузите на договора и подписването му. С цитираната клауза от договора, жалбоподателят се е съгласил личните му данни да бъдат предоставени на трети лица – администратори на лични данни, които да ги обработват за изготвяне на кредитни оценки и събиране на вземания, дължими по договора. Налице е още едно от условията за допустимост, посочени в чл.4 от ЗЗЛД.

В т.4.5 от сключения договора е уговорено, че абонатът предоставя свързаните с него лични данни на мобилния оператор и се съгласява същите да бъдат съхранявани и обработвани за целите на договора.

Личните данни на жалбоподателя са обработени при спазване на принципите, залегнали в чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни: законосъобразно и добросъвестно, данните са събрани за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин несъвместим с целите. Те са съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. По административната преписка не се събраха доказателства, че данните са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват.

Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че жалбата на П.П.П. срещу „М.” ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.