Решение по жалба вх. № 2269/ 19.05.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 19.10.2011 г. (Протокол № 43), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. №2269/19.05.2011 г., подадена от И.Д.Х. срещу „К.Б.М.” ЕАД (Г.).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която г-жа И.Д.Х. сочи, че на 08.07.2008 г. е сключила договор за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с мобилен номер **********, която е предоставила за ползване на родителите си. На 12.06.2010 г., месец преди изтичането на срока, е посетила офис на Г., за да прекрати договора. Служителят я уведомил, че на 04.05.2010 г. е сключено Допълнително споразумение и договорът е продължен с още две години. Оригинал на споразумението не й е предоставен, за да се запознае със съдържанието му, както й е отказано да получи и копие от същото. С отговора на подадена от нея жалба, от Г. е потвърдено, че има подписано Допълнително споразумение на нейно име. Жалбоподателката заявява, че не е подписвала и не е упълномощавала друго лице да подписва от нейно име договор или допълнително споразумение с „К.Б.М.” ЕАД. Посочва, че е спряла използването на СИМ картата, заплатила е дължимите суми, но е отказала да заплати изисканата от Г. неустойка. Счита, че е извършена злоупотреба с нейните лични данни и моли Комисията за съдействие по случая и с оглед своите правомощия да установи налице ли е нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата са приложени копия на: Договор № 70273150/08.07.2008 г.; Жалба от 12.06.2010 г. до „К.Б.М.” ЕАД и Писмо с изх. № GB-32CFOT/09.07.2010 г.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. „К.Б.М.” ЕАД притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството е издадено Удостоверение № 297820 и е вписано в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 14.09.2011 г. (Протокол № 38), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 19.10.2011 г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката И.Д.Х. и ответна страна – „К.Б.М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни.

В условията на служебното начало с писмо, изх. № 2269/11/15.07.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) „К.Б.М.” ЕАД е уведомено за откритото административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е изискано становище по жалбата, прекратени и настоящи договори с жалбоподателката и допълнителни споразумения към тях, както и други относими към жалбата доказателства. В отговор, с писмо, вх. № 2269/11/08.08.2011 г., от „К.Б.М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че считат Допълнителното споразумение от 04.05.2010 г. (приложено към писмото) за надлежно и законосъобразно, тъй като са спазени всички Вътрешни процедури на дружеството, в това число съдържа подпис на потребител и собственоръчно изписани имената на жалбоподателката.

Повторно с писмо с изх. № 2269/11/05.10.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от Г. са изискани заверени копия на прекратени и настоящи договори и допълнителни споразумения към тях, сключени с жалбоподателката. С писмо, вх. №2269/11/12.10.2011 г., от „К.Б.М.” ЕАД е изпратено заверено копие на Договор за мобилни услуги № 70273150, сключен с жалбоподателката на 08.07.2008 г.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата, с писмо, изх. №2269/11/15.07.2011г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателката е изискана информация дали е сезирала и други органи по случая, но отговор от нея не е депозиран в деловодството на КЗЛД. При проведен разговор по телефона (Протокол от 19.08.2011 г.), жалбоподателката е уведомена, че от Г. е предоставено копие на Допълнителното споразумение от 04.05.2010 г. на нейно име и ако желае, може да се запознае със съдържанието му. И.Д.Х. потвърждава, че поддържа жалбата си и заявява, че не е сезирала прокуратурата, както и че не разполага с други относими доказателства, освен приложените към жалбата.

За откритото заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 19.10.2011 г. (Протокол № 43), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. За „К.Б.М.” ЕАД се явява юрк. М.К. с пълномощно по преписката, която заявява, че поддържа изразеното становище за неоснователност на жалбата.

В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на И.Д.Х., изразяваща се в подписване на 04.05.2010 г. на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, сключен с „К.Б.М.” ЕАД, без знанието и съгласието на г-жа И.Д.Х. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД “употреба” представлява обработване на лични данни.

Едно от основанията за допустимост за обработване на лични данни, съдържащо се в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Видно от Договор № 70273150 за мобилни услуги, сключен на 08.07.2008 г. и подписан от И.Д.Х., между жалбоподателката и „К.Б.М.” ЕАД съществува валидно правоотношение за мобилен телефон с номер *********. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие по смисъла на чл. 4 от Закона мобилният оператор да обработва свързаните с г-жа И.Д.Х. лични данни.

От събраните към жалбата писмени доказателства може да се направи безспорен извод, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от страна на администратора на лични данни „К.Б.М.” ЕАД във връзка с предоставянето на мобилни услуги.

Обработването на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Видно от приложеното с писмо с вх. №2269/11/08.08.2011г. от „К.Б.М.” ЕАД към административната преписка заверено копие на Допълнително споразумение за мобилен телефон с номер ********, титуляр на който е жалбоподателката, срокът на договора за мобилни услуги е продължен с нов 24 месечен срок, считано от датата на подписването – 04.05.2010 г. Споразумението съдържа имената и подпис на И.Д.Х..

Поради оспорване на автентичността на положения подпис, с отговор на подадената на 12.06.2010 г. жалба, от „К.Б.М.” ЕАД уведомяват г-жа И.Д.Х., че при твърдяната от нея извършена измама, следва да сезира компетентните органи – прокуратура или полиция. И.Д.Х. не се е възползвала от предоставената правна възможност. Едновременно с казаното, при проведен разговор по телефона (Протокол от 19.08.2011 г.), жалбоподателката е уведомена, че е получено копие на Допълнителното споразумение от 04.05.2010 г. и ако желае, може да се запознае със съдържанието му. И.Д.Х. единствено потвърждава, че поддържа жалбата си. Във връзка с твърденията в жалбата за изготвен документ с невярно съдържание е уведомена, че в правомощията на КЗЛД не са включени разследващи функции. Жалбоподателката заявява, че не е сезирала прокуратурата, както и че не разполага с други относими доказателства, освен приложените към жалбата.

От събраните към административната преписка писмени доказателства не се установява нарушение на правата на жалбоподателката по ЗЗЛД. Не е налице неправомерно обработване на свързаните с нея лични данни от страна на администратора на лични данни.

Предоставените доказателства относно ксерокопирането на личната карта на жалбоподателката не са безспорни. Приложеното към жалбата от И.Д.Х. ксерокопие на Договор за мобилни услуги № 70273150, сключен на 08.07.2008 г. съдържа копие на лична карта, докато предоставеното заверено копие на цитирания договор, изпратен с писмо с вх. № 2269/11/12.10.2011 г. от Г., липсва копие на посочения документ. Поради факта, че Комисията не е разследващ орган, за да установи автентичността на цитирания договор, не би могла да се произнесе в тази част на жалбата.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 36 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.