Решение по жалба вх. № 1954/ 27.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.09.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №1954/27.04.2011г., подадена от Б.С.С. срещу „К.Б.М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 27.07.2011г.

Жалба рег. №1954/27.04.2011г., подадена от Б.С.С. е постъпила в КЗЛД чрез Комисия за защита на потребителите. В жалбата е посочено, че мобилният оператор Г., незаконно е издал разпечатка на телефонният номер, който ползва жалбоподателката. Твърди се, че разпечатката е издадена на друго лице, с което действие са нарушени правата на госпожа Б.С.С.

Жалбоподателката желае да бъде потърсена отговорността на служителите, които са издали разпечатката на разговорите й, както и да получи компенсация за моралните вреди, които е претърпяла от този незаконосъобразно действие.

Към жалбата е приложена фактура от „К.Б.М.” ЕАД от 18.03.2011г. и детайлна разпечатка на проведените разговори за периода 18.02.2011г.-17.03.2011г.

В условието на служебното начало, залегнало в административният процес с писмо изх.№1954/09.05.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано от „К.Б.М.” ЕАД становище по жалбата и представяне на относимите доказателства по случая.

На 19.05.2011г. в деловодството на КЗЛД е депозирано писмено становище от мобилния оператор, в което се посочени начините, по които клиентите на Г. могат да получат подробна разпечатка на проведените от тях разговори. Първият начин е чрез заявка от страна на клиента на желание да ползва услугата „Подробна разпечатка в сметката” при положение, че няма отказ от получаването на фактура на хартиен носител. Дружеството уточнява, че госпожа Б.С.С. има два сключени договори за ползване на мобилни услуги. От 11.03.2011г. за ползваните от жалбоподателката мобилни номера е активирана услугата „Отказ от хартиена услуги”, поради което от посочената дата не е изпращана подробна разпечатка към фактурата на хартиен носител.

Вторият начин клиент на Г. да получи подробна разпечатка на проведените от него разговори е чрез подаване на заявление за получаване на подробна разпечатка за минал период. При извършена проверка от дружеството не се е установило да е правено такова заявление от госпожа Б.С.С.

Третият начин е чрез профила на потребителя в интернет портала My Globul. В общите условия за ползването на този вид услуга е записано, че мобилният оператор не носи отговорност, ако по вина на потребителя е осъществен достъп до електронната услуга, респективно достъп на неоторизирано лице до информацията, която се съдържа в подробната разпечатка на проведените разговори.

Администраторът на лични данни, изразява мнение, че от наведените в жалбата доводи и във връзка с извършената проверка по случая може да се направи заключение, че няма злоупотреба с личните данни на жалбоподателката.

Към становището като доказателства са приложени:договор за мобилни услуги с жалбоподателката, договор за фиксирани услуги и пълномощно.

С оглед очертаване предмета на жалбата, с писмо изх.№1954/27.05.2011г. на Председателя на КЗЛД, на жалбоподателката е изпратено становището на ответната страна, за запознаване с него и конкретизиране на жалбата в насока, в какво се състои твърдяното нарушение на правата й по ЗЗЛД. На госпожа Б.С.С. й е указано, че следва да подкрепи твърденията си със съответните документи, които ги доказват.

В отговор на дадените указания, госпожа Б.С.С. е депозирала на 16.06.2011г. писмо, в което уточнява, че видно от становището на ответната страна, което потвърждава твърденията й, тя се е отказала на 11.03.2011г. от услугата получаване на подробна разпечатка. В тази връзка иска мобилният оператор да отговори на въпроса, на какво основание са издали приложената от нея разпечатка и кое лице я е поискало. Госпожа Б.С.С. излага аргументи, че липсата на заявление от нейна страна за получаване на подробна разпечатка е достатъчен факт, въз основа на който да се установи, че има нарушение на правата й по ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридическо лице-„К.Б.М.” ЕАД.

При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни, които КЗЛД води на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД се установи, че дружеството е изпълнило задължението си да подадат заявление за регистрацията му като администратори на лични данни.

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че между жалбоподателката и „К.Б.М.” ЕАД има сключени два договори за предоставяне на мобилни и стационарни услуги. Този факт не е спорен, защото той се потвърждава и от твърденията на жалбоподателката. В тази връзка, администраторът на лични данни обработва свързаните с госпожа Б.С.С. лични данни на две правни основания, които са условия за допустимост при обработването на лични данни. Едното е нейното изрично съгласие, което тя е изразила чрез подписването на договорите, а второто е наличието на облигационни отношения между тях. Не с сочи от страна на жалбоподателката, че свързаните с нея лични данни са обработени в нарушение на принципите на чл.2 от ЗЗЛД, а именно че данните са използвани за други цели, различни от целта, за която са събрани.

Конкретното оплакване, с което е сезирана Комисията от госпожа Б.С.С. е, че мобилният оператор незаконно е издал разпечатка на проведените телефонни разговори на друго лице. В жалбата не е конкретизирано лицето, на което жалбоподателката твърди, че е издадена разпечатката на телефонните й разговори. Допълнително с писмо на Председателя на КЗЛД са й дадени указания, да подкрепи твърденията си с доказателства, което госпожа Б.С.С. не е сторила в указаният й срок.

На основание изложеното, Комисията приема, че тежестта на доказване в конкретния случай е на Б.С.С. и жалбата се явява недоказана. Следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателката се опровергава и от факта, че към жалбата й е приложена разпечатката на проведените разговори, за която се твърди, че е издадена и предоставена на трето лице.

С оглед изложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.