РЕШЕНИЕ
№ 1804/2011 г.
София, 15.07.2011 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков – членове на КЗЛД, в открито заседание, проведено на 13.07.2011 г. (Протокол № 30), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. №1804/15.04.2011 г., подадена от Л.Е.И. срещу “К.Б.М.” ЕАД.
В Комисията за защита на личните данни е постъпило електронно писмо от г-н Л.Е.И., адресирано и до „С.Г.Г.” ООД, Комисия за защита на потребителите, Комисия за регулиране на съобщенията, А.Г., И.Г. и З.К. В писмото г-н Л.Е.И. посочва, че през периода 2002-2008 г. е работил в “К.Б.М.” ЕАД (Г.). Същевременно е сключил договор за мобилни услуги, който според него неправомерно е прекратен през м. март 2008 г. След около 18 месеца от прекратяването му, Л.Е.И. е получил Уведомление за цесия, подадено от „С.Г.Г.” ООДс пощенски клеймо от 30.03.2011 г. Посочва, че вместо на посочения в договора постоянен адрес, писмото е изпратено на адреса на неговия бащаЕ.И. в гр. К. След подадени жалби до мобилния оператор, г-н Л.Е.И. не е получил отговор на какво основание е прекратен договор за мобилни услуги за номер **********, чийто титуляр е, нито каква е връзката между прекратяване на трудовото му правоотношение с мобилния оператор и прекратяване на индивидуалния договор за мобилни услуги. Счита, че личните му данни са използвани неправомерно, като са предоставени на трети лица. Моли КЗЛД да образува производство и да извърши проверка по случая.
С писмо, изх. № 1804/11/21.04.2011 г. на Председателя на КЗЛД, съгласно чл. 29, ал. 2 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл. 30, ал. 2 от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК), на електронния адрес Л.Е.И. е уведомен за реда за подаване и разглеждане на искания на физически лица във връзка с нарушени техни права по Закона за защита на личните данни. На г-н Л.Е.И. е разяснено, ако счита, че правата му по ЗЗЛД са нарушени, на основание чл. 30, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в 3-дневен срок от получаване на съобщението следва да конкретизира искането си към КЗЛД, да посочи пълно име и адрес за кореспонденция, както и да подпише искането си. Съобщено е, че при неизпълнение на дадените указания и нередовностите не бъдат отстранени, административното производство ще бъде прекратено. В отговор с писмо, вх. №1994/15.04.2011 г., Л.Е.И. изпраща жалбата си, съобразена с изискуемите от закона реквизити. С писмо, вх. № 1804/11/08.06.2011 г., жалбоподателят депозира уточнение към жалбата, с приложени копия на писмо с изх. № GB-2BQHKE от 19.05.2010 г. и Уведомление за цесия от „С.Г.Г.” ООД. Г-н Л.Е.И. заявява, че по случая не е сезирал органите на прокуратурата.
В условията на служебното начало, с писма с изх. № 1804/11/05.05.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от АПК “К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД са уведомени за откритото административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е указано да предоставят писмено становище по жалбата, ведно с относими доказателства към нея,В отговор с писмо, вх. № 1804/11/25.05.2011 г., от Г. е изпратено становище, в което се сочи, че на 15.12.2007 г. г-н Л.Е.И. е сключил с мобилния оператор Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № 0710841 за мобилен номер *********, както и договор за лизинг за телефонен апарат. На 28.03.2008 г. поради прекратяването на трудовото правоотношение между Г. и Л.Е.И. е извършена смяна на собственост и посоченият мобилен номер се активира на ЕТ „Е.И.”. На основание договор за цесия, сключен със „С.Г.Г.” ООД, задълженията, както и данните на абонати на дружеството са предоставени на новия кредитор. Към писмото са приложени копия на: Пълномощно на Д.Ц.; Договор за мобилни услуги № 0710841; Договор от 15.12.2007 г. за лизинг на мобилен телефонен апарат; Допълнително споразумение 15.12.2007 г.; Общи условия на договор за финансов лизинг и Фактура № 7128820993.
С писмо, вх. № 1804/11/16.05.2011 г., от „С.Г.Г.” ООД е изпратено становище, в което се посочва, че съгласно сключен на 17.09.2011 г. договор с “К.Б.М.” ЕАД, на дружеството са възложени за събиране неизплатени суми от абонати на мобилния оператор, между които лицето Л.Е.И. съществувало в електронната форма на приложения списък с размер на задължението 230.48 лв. Съгласно приетата практика, на 28.03.2011 г. „С.Г.Г.” ООД е изпратило Уведомление за цесия на г-н Л.Е.И. на посочения от него самия адрес за кореспонденция. Към писмото са приложени копия на: Договор от 17.09.2009 г. за прехвърляне на вземания и Товарителница № 11778938.
Законът за защита на личните данни се прилага за защита на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на чл. 3 от Закона. Дружеството „К.Б.М.” ЕАД притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството “К.Б.М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 28772и е вписано в Регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.Подадено е Заявление №60661/27.01.2010 г. за актуализация, в което са заявени два регистъра – „Персонал” и „Потребители”.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т.7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В заседание, проведено на 14.06.2011 г. (Протокол № 25), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество за 29.06.2011 г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателя Л.Е.И., ответна страна – “К.Б.М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна – „С.Г.Г.” ООД.
За откритото заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 29.06.2011 г. (Протокол № 27), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят се явява лично. Ответната страна – “К.Б.М.” ЕАД се представлява от М.К. с пълномощно по жалбата. „С.Г.Г.” ООД не изпраща процесуален представител. М.К. представя и Комисията приема допълнително становище с изх. № 1165/27.06.2011 г., ведно със Заповед № 526/06.03.2010 г. за прекратяване на трудов договор и Молба за напускане от 13.02.2010 г. от Л.Е.И. Жалбоподателят предоставя копие на Писмо с изх. № GB-43UWD8 от 06.10.2010 г.и посочва, че уведомлението за цесия с пощенско клеймо от 30.03.2011 г. е следвало да получи на своя адрес, а не на адреса на Е.И. Твърди, че преди да прекрати трудовото си правоотношение с “К.Б.М.” ЕАД е погасил всички свои задължения. Едновременно с това обаче заявява, че и след напускане е извършвал плащания на лизингови вноски за мобилен апарат. Г-н Л.Е.И. посочва, че от 2008 г. когато е напуснал до 2011 г. не е знаел, че има неизплатени задължения към мобилния оператор.
Процесуалният представител на Г. уточнява, че във фактурата от месец април 2009 г. са начислени 7 броя неизплатени лизингови вноски в размер на 195. 72 лв., която е изпратена на посочения от клиента адрес за кореспонденция.
Комисията с решение отлага разглеждането на жалбата по същество за 13.07.2011 г. и задължава страните да представят допълнителни доказателства.
В изпълнение на Решението на Комисията, от “К.Б.М.” ЕАД в деловодството на КЗЛД е депозирано становище с вх. № 1804/11/07.07.2011 г., в което се сочи, че жалбоподателят има неизплатени задължения по договор за мобилни услуги № 0710841 за мобилен номер ********* и договор от 15.12.2007 г. за лизинг на мобилен апарат. Поради неплащане в срок на дължимите суми, договор № 0710841 за мобилни услуги е прекратен предсрочно, като не са начислени неустойки по него. На 26.03.2008 г. е извършена смяна на собственост и активиране на номер ******* по абонатен номер ******** на ЕТ „Е.И.”. Натрупаните задължения преди прехвърлянето на собствеността остават дължими от предишния собственик – Л.Е.И., като в последната фактура от 05.04.2009 г. са начислени седем лизингови вноски, както и неплатените суми за ползвани от него мобилни услуги. Към становището са приложени заверени копия на 6 броя фактури и договор за лизинг на мобилен телефонен апарат от 15.12.2007 г.
За откритото заседание на Комисията, проведено на 13.07.2011 г. (Протокол № 30), страните са уведомени от предходнотото заседание. От “К.Б.М.” ЕАД и от „С.Г.Г.” ООД не се явяват, не изпращат процесуални представители. Жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Л.Е.И. оспорва представеното от мобилния опретор становище, тъй като според него договорът за лизинг е акцесорен и при прехварлянето на СИМ – картата акцесорният договор или се прехвърля с нея, или се прекратява.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.
Жалбата е насочена срещу неправомерно разпространяване на личните данни на Л.Е.И., изразяващо се в предоставянето им от “К.Б.М.” ЕАД на трети лица. По смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” представлява обработване на лични данни.
В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. В конкретния случай е безспорно, че Л.Е.И. е страна по Договор № 0710841 за мобилни услуги и Договор от 15.12.2007 г. за лизинг на мобилен телефонен апарат. Налице е изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Този факт не се оспорва от жалбоподателя.
От събраните към жалбата писмени доказателства може да се направи безспорен извод, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателя лични данни от “К.Б.М.” ЕАД.
Видно от Договор № 0710841, подписан от Л.Е.И., същият лично е посочил за постоянен адрес: гр. К. – 2502, ул. “И.Л.” № 5, но за адрес за получаване на сметки е попълнен следния: гр. К. – 2502, бл. 3 А, вх. Г, ет. 3, ап. 31, получател Е.П.И. В т. 12 от цитирания договор потребителят Л.Е.И. е изразил желание за услугата “получаване на подробна разпечатка в сметката”. Фактура № 7128820993 от 05.04.2009 г. за неизплатени задължения в размер на 230.71 лв. е изпратена от Г. на посочения от самия потребител адрес за получаване на сметки, като получател е изписано името Е.П.И., но изрично е упоменато като клиент името на Л.Е.И..
В т. 13 от Договора за мобилни услуги г-н Л.Е.И. декларира, че е запознат сОбщите условия на “К.Б.М.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В чл. 149 от Общите условия се съдържа текст, съгласно който потребителят се съгласява Г. да предоставя данните за потребителите, които има право да събира на основание разпоредбите на Закона за електронните съобщения, на свързани лица по смисъла на Търговския закон, с оглед предоставяне на електронните съобщителни услуги, включително и за целите на изготвяне на месечните сметки и събиране на дължимите от потребителите суми.
Посоченото задължение на Л.Е.И. е прехвърлено от “К.Б.М.” ЕАД към „С.Г.Г.” ООД на основание на Договор от 17.09.2009 г. за прехвърляне на вземания, сключен между двете дружества.Жалбоподателят претендира, че е получил писмо-уведомление, изпратено от фирмата за събиране на вземания вместо на собствения си адрес, на този на баща му. Посочените твърдения не са подкрепени с доказателства. Напротив, с писмо вх. №1804/11/08.06.2011 г., г-н Л.Е.И. е изпратил копие на Уведомление за цесия, от което е видно, че същото е адресирано лично до Л.Е.И. Полученото писмо е уведомление за съществуващото задължение към мобилния оператор, така и предложение за извънсъдебно решение и погасяване на задължението му. Въпреки прекратяването на договора за мобилни услуги, задълженията за ползваните услуги се дължат от титуляра по него.
Видно от приложените копия на фактури, същите са адресирани до Е.И., но за клиент изрично е упоменато името Л.И. Фактурите със съответните извлечения към тях са издадени както на името на жалбоподателя, така и за неговия абонаментен номер – ********. От мобилния оператор посочват, че абонаментният номер на ЕТ „Е.И.” е **********. От извлеченията към приложените фактури се установява, че в съдържанието им са включени дължимите суми за договорените лизингови месечни вноски в размер 23.30 лв., за проведени разговори, както и месечни абонаменти на титуляра Л.Е.И., адресирани на адреса за кореспонденция, посочен от абоната.
Към административната преписка от страните не е представено споразумението за прехвърляне на собствеността и ползването на двете СИМ-карти, които са прехвърлени от Л.Е.И. към ЕТ „Е.И.”, но този факт не се оспорва от двете страни в производството.
Съгласно изразените в жалбата твърдения, г-н Л.Е.И. е подал три жалби до Г., в които той е посочил адрес за кореспонденция в гр. София. Видно от приложеното копие на писмо с изх. № GB-2BQHK от 19.05.2010 г., администраторът на лични данни се е съобразил с волята на подателя, като е адресирал отговора на жалбата на посочения нов адрес.
От изложеното следва извода, че личните данни на Л.Е.И. са обработени законосъобразно от страна на администратора на лични данни, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, с оглед събирането на дължими и изсискуеми негови задължения.
Г-н Л.Е.И. излага твърдения, че след отправени жалби до Г. не е получил отговор на запитването си за юридическото основание, въз основа на което е прекратен договора му за мобилни услуги. Не следва да се кредитират посочените твърдения, тъй като към писмо с вх. № 1804/11/08.06.2011 г. жалбоподателят е приложил ксерокопие само на първата страница от получения отговор и не е представил други доказателства. Относно връзката между прекратяването на трудовото правоотношение и прекратяването на договора за мобилни услуги на Л.Е.И. засягат гражданскоправни отношения, по които Комисията няма правомощия да се произнесе.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.
Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 36 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег. № 1804/15.04.2011 г., подадена от Л.Е.И. срещу “К.Б.М.” ЕАД.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
ЧЛЕНОВЕ: | |
Красимир Димитров /п/ Валентин Енев /п/ Мария Матева /п/ Веселин Целков /п/ |