Решение по жалба вх. № 1762/ 13.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав:Председател- Венета Шопова и членове- Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.09.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 1762/13.04.2011 от С.К.Д. срещу “М.“ ЕАД (М-тел).

Жалбоподателят С.К.Д. сезира Комисията с жалба, в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от страна на “М.“ ЕАД, както и за мълчалив отказ за достъп до личните му данни, като фактическата обстановка съгласно изложените твърдения по случая е следната:

На 24.01.2011 г. в офис на “М-тел“ в Централни хали на основание чл. 26, ал. 1, чл. 28 и 28 а от ЗЗЛД жалбоподателят подава Заявление за достъп до личните си данни, в което посочва обема от информация, която желае да му бъде предоставена, начина по който това да бъде извършено, както и заличаване на част от информацията за минал период с оглед отпаднало основание за нейното съхранение.

На 28.02.2011 г. жалбоподателят получава отговор от мобилния оператор, с което е уверен, че компанията е предприела всички организационни и технически мерки за осигуряване на адекватно ниво за защита на личните му данни.

Отговорът не удовлетворява претенциите на жалбоподателят, поради което счита, че от старана на“М-тел“ е налице мълчалив отказ за достъп до личните му данни.

Жалбоподателят възразява и срещу съхранението на личните му данни в периода 2003-2010 г. за което твърди, че няма правно основание с оглед прекратените към 2003 г. отношение с дружеството и подновени отново с договор от 11.02.2011 г. за предплатена услуга “Прима“.Като доказателство за съхранение на личните му данни в посочения период се сочи писмо с реклама на нови тарифни планове и предоставяни услуги, което г-н С.К.Д. получава 2007 г.

Моли Комисията да извърши проверка по изнесените в жалбата факти, да бъде издадено задължително предписание за предоставяне на исканата информация, както и да бъдат наложени предвидените в закона санкции за сочените нарушения.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх. №1762/11/27.04.2011 г. на Председателя на КЗЛД от ответната страна е изискано становище, доказателства и пояснения.

С писмо вх. № 1762/11/02.03.2011 г. от “М.“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на жалбата, сочейки, че подаденото заявление не е надлежно подадено до самия администратор, а в негов офис, поради което е регистрирано като жалба. Посочва се, че жалбоподателят е регистриран като потребител на предплатена усулуга “Прима“ на 11.02.2010 г. като обработваните за него данни са следните: три имена, ЕГН и адрес, като информацията не е предоставяна на трети лица. Прилага се копие от справка от системата за обслужване на клиенти, в която е отразена съхраняваната за С.К.Д. информация.

На редовно проведено заседание на 13.07.2011 г. жалбата е разгледана по същество в присъствието на страните. От представителя на М-тел Комисията изисква да представи допълнително становище по жалбата, вътрешен акт на дружеството, в което е регламентиран реда и начина за обработване наполучаваните от клиентите жалби и оплаквания, както и уточняване дали и кога жалбоподателят е подал е депозирал заявлението си за достъп до лични данни.

В отговор М-тел предоставят исканата информация, която по съдържание е идентична с изложеното в писмо с вх. № 1762/11/02.03.2011 г.Сочи се, че действащата към момента инструкция за въвеждане в единен електронен регистър на предложения, жалби/оплаквания и молби, подадени в магазините от търговската мрежа на М-тел, не регламентира реда и начина за приемани на заявления за достъп до лични данни, поради което следва да се приложи общия ред, уреден в ЗЗЛД.

Видно от представените доказателства, изразени становища и твърдения следва, че жалбата е редовна, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима в частта й относно твърденията за мълчалив отказ за достъп до лични данни.

По отношение частта от жалбата, в която се излагат твърдения за неправомерно съхранение на лични данни за периода 2003-2010 г., следва да се обяви за недопустима, тъй като правото на жалба се преклудира от изтеклия давностен срок по чл. 38 от ЗЗЛД, в който жалбоподателят е следвало да сезира Комисията. Видно от твърденията и приложени доказателства С.К.Д. е узнава, че личните му данни се съхраняват от “М-тел“ през 2007 г.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Жалбоподателят С.К.Д. твърди, че е налице мълчалив отказ за достъп до личните му данни, тъй като в законоустановен срок не е получил отговор на подадено на 24.01.2011 г. от него Заявление за достъп до лични данни.

Упражнявайки правата си за достъп до лични данни по реда на глава V от ЗЗЛД, жалбоподателят депозира писмено заявление с вх.№ 10543/24.01.2011 г. , в което посочва обема от информация, която желае да му бъде предоставена, начина по който това да бъде извършено, както и заличаване на част от информацията за минал период с оглед отпаднало основание за нейното съхранение.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД подаване на заявление за достъп до лични данни от страна на жалбоподателят е свързано с неговото право по всяко време да поиска от администратора на лични данни потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник.

Правото на жалбоподателя да иска достъп до личните си данни под форма и начин по негова преценка поражда задължението за администратора на лични данни да го предостави пълно или частично в зависимост от предвидените в закон хипотези или да откаже предоставянето му. Разпоредбата на чл. 34 от ЗЗЛД определя хипотезите, при които достъпът може да бъде отказан или ограничен, а именно- ако личните данни не съществуват, ако от предоставянето на достъпа би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация и това е предвидено в специален закон или ако предоставянето на достъп до личните данни е забранено със закон. Тъй като случаят не касае така изброените хипотези, за администратора на лични данни- “М. “ ЕАД възниква задължението да предостави исканата информация при спазване на чл. 31 от ЗЗЛД т.е. информацията по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД да бъде предоставена под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице.

Ангажираният доказателствен материал по случая потвърждава изнесените в жалбата факти. Неоснователни се явяват твърденията на ответната страна, че заявлението е ненадлежно подадено в обслужващ администратора офис, поради което не е налице спазен законоустановения за това ред. Видно от приложените документи, заявлението, макар и регистрирано като жалба, е прието от името на администратора на адрес със същото седалище, което е посочено и в заявлението. Непредприемането на нужните технически или организационни мерки от страна на администратора за адекватно обслужване на клиентите не следва да се вменява във вина на лицето, с оглед на което да бъдат накърняване негови права.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението може да се обжалвав 14-дневен срок от получаването му, чрез КЗЛД пред Административен съд- София град.