Решение по жалба вх. № 1711/ 11.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков, в заседание, проведено на 01.06.2011 г. (Протокол № 23), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег. № 1711/11.04.2011 г., подадена от К.В.К. срещу „К.” ЕООД.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че в началото на 2009 г. е работил в „Р.7000” ЕООД. През м. май 2009 г. е съкратен от фирмата, поради което до м. януари 2010 г. е получавал парично обезщетение за безработица от Бюрото по труда. К.В.К. посочва, че е продължил регистрацията сидо м. септември 2010 г., когато е постъпил на работа във фирма „Ф.-С.Г.” ЕООД.

Г-н К.В.К. твърди, че през м. февруари 2011 г. е получил Покана за доброволно изпълнение, с която от Националния осигурителен институт (НОИ) го приканват да възстанови изплатените парични обезщетения от Бюрото по труда, тъй като от „К.” ЕООД до НОИ по електронен път е подадено заявление, че през този период лицето работи във фирмата. Жалбоподателят заявява, че не е работил в тази фирма, не е имал отношения и до този момент не е знаел за нея. Сочи, че в НОИ е подаден документ с невярно съдържание и счита, че е извършена злоупотреба с личните му данни, поради което моли Комисията с оглед своите правомощия да предприеме необходимите действия по случая.

Към жалбата са приложени копия на: Покана от 08.02.2011 г. за доброволно изпълнение; Разпореждане №212-770510/08.07.2010 г. от НОИ; Съобщение №216/16.11.2010 г. от НОИ; Протокол №216-А от 01.12.2010 г.; Протокол №216 от 16.11.2010 г.; Молба с вх.№9412-297-1/15.02.2011 г. от К.В.К. до НОИ; Молба с вх. №0104/2933/15.02.2011 г. от К.В.К. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”; Писмо с изх. №2104/3155/17.02.2011 г.; Писмо с изх. №1370-С/14.03.2011 г.; Определение №205/22.03.2011 г. на СУ „Социално осигуряване”. С молба, вх. №1711/11/03.05.2011 г., г-н К.В.К. е приложил копие на Писмо с изх.№ ИТ 1370/13.04.2011 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

К.В.К. твърди, че е пуснал жалба до Инспекцията по труда и до НОИ. Посочва, че в началото на м. март е извикан на среща в 08 РПУ на МВР – икономическа полиция, където е дал обяснения.

При проведен по телефона разговор (Протокол от 02.05.2011 г.), жалбоподателят посочва, че по същия случай е сезирал Районна прокуратура – гр. София с номер на пр. преп. 20326/2011 г. и Административен съд София-град с номер на молбата 7666/11 г.

С оглед определяне наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопрцесуалния кодекс (АПК), с писмо с изх. № 1711/11/04.05.2011 г. на Председателя на КЗЛД до Административен съд София – град и с писмо с изх. №1711/11/04.05.2011 г. на Председателя на КЗЛД до Софийска районна прокуратура (СРП) е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхна страна действия по жалбата, подадена от К.В.К. В отговор с писмо, вх. № 1711/19.05.2011 г., от СРС уведомяват Комисията, че по пр. преп. № 20326/2011 г. по описа на СРП на 24.04.2011 г. е възложена проверка, която към настоящия момент не е приключила.

Жалбата е насочена срещу „К.” ЕООД за извършена злоупотреба с личните данни на К.В.К., изразяваща се в попълване и подаване по електронен път на заявление за наличие на трудови взаимоотношения, без знанието и съгласието на жалбоподателя.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В чл. 27, ал. 2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

От извършената на 02.05.2011 г. справка от Търговския регистър е видно, че дружеството е посочило седалище и адрес на управление гр. София – 1592, Район Искър, ЖК „Д.”, бл. 41. В писмо с изх. № ИТ-1370-с/14.03.2011 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се посочва, че по повод жалбата от К.В.К., екип от техни инспектори е извършил проверка на място на посочения адрес, но не е открит представител на дружеството. След като представител на „К.” ЕООД не се е явил и след упоменатата в призовка дата, изискано е съдействие от СДВР с цел намирането и призоваването по надлежния ред на управителя на дружеството И.А.Б. С писмо, изх. № ИТ-1370/13.04.2011 г., Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” уведомява жалбоподателя, че в резултат от изисканото съдействие на полицията e установено, че И.А.Б. не живее от две години на посочения адрес. Не е открит и друг представител на „К.” ЕООД.

При извършената служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че от дружеството „К.” ЕООД не е подавано заявление за регистрация към КЗЛД.

Съгласно чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. Видно от писмо с вх. № 1711/19.05.2011 г. от СРС, по пр. преп. № 20326/2011 г. по описа на СРП на 28.04.2011 г. е възложена проверка, която към настоящия момент не е приключила.

Резултатите и заключенията от образуваното производство в Районна прокуратура са преюдициални по отношение определяне на допустимостта на жалбата, както и за конституирането на ответна страна в административното производство.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че са налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Административнопроцсуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Административен съд София – град в 14 дневен срок от получаването му.