Решение по жалба вх. № 169/ 16.01.2012 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 05.06.2012г. (Протокол № 23), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег.№169/16.01.2012г., подадена от Р.К.Р. срещу „М.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че договорът за мобилни услуги, сключен с „М.” ЕАД, е бил манипулиран, като е злоупотребено с подписа му. Счита, че личните му данни са използвани неправомерно от мобилния оператор, тъй като без знанието и съгласието му дружеството ги е предоставило на „К.Б.” ЕООД. Твърди, че фирмата за събиране на вземания го притеснява „периодично”.

Към жалбата са приложеникопия на: Заявление с вх. №118841 от 24.11.2011г.; Заявка-декларация от 04.07.2008г.; Договор №Р0610501 от 04.07.2008г. и Приложение №2 към него; Писмо с изх. №9255879/24.11.2011г. от „М.” ЕАД; Писмо с реф. №5126790 от 11.11.2011г. от „К.Б.” ЕООД.

С писмо с изх. №169/12/31.01.2012г. на Председателя на КЗЛД, г-нР.К.Р. е уведомен, че съгласно чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. На Р.К.Р. е разяснено, че по смисъла на чл.1, ал.5 от ЗЗЛД неговата приложимост е обусловена доколкото в специален закон не е предвидено друго. Посочената разпоредба изключва приложението на ЗЗЛД по отношение на онези случаи, при които обработването на лични данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяние. В тези случаи специален закон се явява Наказателният кодекс, а реализирането на съответната наказателна отговорност се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Съставянето и използването на неистински документ (в конкретния случай, сключването на договор с „М.” ЕАД на негово име без знанието и съгласието му), както и удостоверяване на неверни обстоятелства в него, съставлява документно престъпление по смисъла на чл.309 от НК. Уведомен е, ако предприеме да сезира прокуратурата по случая, да уведоми КЗЛД за входящия номер на жалбата си.

При проведен разговор по телефон с номер ****** (Протокол с вх.№169/12/08.02.2012г.), Р.К.Р. посочва, че по случая е подал жалба с вх. №2038/2012г. до 01РУП– СДВР.

В условията на служебното начало с писма, изх. №169/12/31.01.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), дружествата „М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД са уведомени за образуваното административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предоставят писмени становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх. №169/12/06.02.2012г., от „К.Б.”ЕООД е получено становище, в което се посочва, че дружеството има сключен на 20.05.2003 г. договор с М. за извънсъдбно събиране на неизплатени суми от абонати на оператора. В конкретния случай, изпълнявайки задълженията си по цитирания договор, на 11.11.2011г. на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо за наличие на просрочени задължения към М., които впоследствие той е заплатил.

Към писмото са приложени ксерокопия на: Договор от 20.05.2003г. и 9 броя Анекси към него и Писмо с реф. №5126790 от 11.11.2011г.;

С писмо с вх. №169/12/06.02.2012г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се посочва, че жалбоподателят е страна по два договора за мобилни услуги. Относно оспорване сключването на Договор №Р0610501 от 04.07.2008г., от М. считат същия за валидно действащ, тъй като е налице подписа на Р.К.Р. Още повече, че 3 години услугите били ползвани от абоната и заплащани без никакви възражения. Посочва се, че за периода август 2011г. до октомври 2011г. са издадени три последователни фактури и поради изтичането на срока за плащане, вземането на г-нР.К.Р. е възложено за събиране от „К.Б.” ЕООД. На 05.12.2012г. всички задължения са заплатени и на 08.12.2011г. посочените договори с абоната са били прекратени.

Към писмото са приложени ксерокопия на: Пълномощно с рег. №1968/2011г. от 28.02.2011г.; Договор №Р0610501/04.07.2008г. и Приложение №2 към него; Заявка-декларация от 04.07.2008г.; Фактури №0239243056, №0237098027 и №0234019075; Договор от 03.10.2011г. с „К.Б.” ЕООД.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по жалбата, с писмо с изх.№169/12/10.02.2012г. на Председателя на КЗЛД, от 01РУП– СДВР е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхната институция действия по случая.

В отговор, с писмо с вх. №П1376/09.05.2012г., от Първо Районно управление „Полиция” уведомяват Комисията, че преписка с вх. №2038/2012г. по описа на 01РУП– СДВР, заведена по заявление на Р.К.Р. срещу „М.” ЕАД, на 24.01.2012г. е изпратена в 03РУП– СДВР за извършване на проверка.

Жалбата, подадена от Р.К.Р. срещу „М.” ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата не е посочена точната дата на твърдяното нарушение, но от изложеното следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават дружествата “М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че на “М.” ЕАД е издадено Удостоверение №50151. Заявени са 4 регистъра: „База данни абонати”, „База данни персонал”, „Видеонаблюдение” и „Посетители”. На „К.Б.” ЕООД е издадено Удостоверение №50075. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. В конкретния случай, жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните данни на г-нР.К.Р., изразяваща се в сключването на договор за мобилни услуги без знанието и съгласието му, както и предоставянето на личните му данни на трети лица. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД ”употреба” на лични данни представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед новопостъпилите доказателства по жалбата с писмо, вх.№П1376/09.05.2012г. от Първо Районно управление „Полиция”, по случая се води разследване от 03РУП– СДВР. Резултатите и заключенията от образуваното производство могат да имат съществено значение както за жалбата, така и за защита правата на жалбоподателя. Установяването на факта дали има извършено престъпление и извършителят му са от значение за произнасяне на Решение отКЗЛД и ще се установи дали обработването на личните данни на жалбоподателя може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че е налице предпоставката на чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, чл.27, ал.2 и чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.