Решение по жалба вх. № 1347/ 01.03.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 25.04.2012 г., на основание чл.10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ разгледа по същество жалба с рег.№1347/01.03.2012г., подадена от М.В.П. срещу „Т.Б.А.К.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

М.В.П. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи правни доводи за извършено от страна на „Т.Б.А.К.” ЕАД неправомерно и незаконосъобразно обработване на свързаните с него лични данни. Жалбоподателят твърди, че 21.01.2012г. е посетил магазин на „Т.” ООД, находящ се на бул. ‘’Цариградско шосе’’ №361, с намерението да закупи преносим компютър на лизинг, чрез кредитната компания „Т.Б.А.К.” ЕАД. След като избрал преносимия компютър, който да закупи, кредитната компания е поискала от г-н М.В.П. да подпише декларация за доброволно предоставяне на свързани с него лични данни, а така също и саморъчно заверено копие от личната му карта. От своя страна г-н М.В.П. отказал да изпълни указанията, в следствие на което му е било отказано закупуването на желаната стока. Аргумент, който кредитната компания изразила във връзка с отказа си е, че за сключването на лизинговият договор между страните е необходимо лизингополучателят да предостави копие от личната си карта. На следващо място служители на кредитната компания са обяснили на г-н М.В.П., че така исканото копие на документа за самоличност е необходимо във връзка с чл. 6 от Закона за мерките против изпирането на пари (ЗМИП) и тъй като дружеството е финансова институция, тяхно задължение е да изискват такова копие.

Г-н М.В.П. уведомява Комисията, че „Т.Б.А.К.” ЕАД не са му представили, удостоверение за регистрация пред КЗЛД като администратор на лични данни.

Жалбоподателя уточнява, че отказът му е провокиран от факта, че в чл. 6 от ЗМИП е регламентирано, че копие от документ за самоличност се изисква в случай, че данните съдържащи се в него не са отразени точно в други документи, а в конкретният случай той е дългогодишен клиент на „Т.Б.А.К.” ЕАД и последните разполагат със свързаните с него актуални личнин данни.

М.В.П. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да се наложат съответните санкции.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от М.В.П. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл. 3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „Т.Б.А.К.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл. 17 от ЗЗЛД. Регистриран е под Идент. №3721, като е заявил 4 броя регистри.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл. 4 , ал. 1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-н М.В.П., изразяваща се в неправомерното им изискване от „Т.Б.А.К.” ЕАД, с цел да бъде сключен договор за лизинг.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от кредитната компания „Т.Б.А.К.” ЕАД.

На 30.03.2012 г. е постъпило писмено становище от„Т.Б.А.К.” ЕАД. В същото се сочи, чена посочената в жалбата дата, а именно 21.01.2012г., г-н М.В.П. не е кандидатствал за покупка на изплащане в офис на кредитната компания, находящ се в магазин на „Т.” – гр.София, бул.’’Цариградско шосе’’ №361, респективно личните му данни не са били обработени.

Дружеството уточнява, че в поддържаната от тях система ‘’Смарт инфо’’, която обработва заявленията и кредитите с техните клиенти, няма отразен отказ и причини за такъв, относно заявен кредит от страна на г-н М.В.П.

Относно частта от жалбата, в която жалбоподателя заявява, че кредитната компания не му е предоставила заявление за регистрация на администратор пред КЗЛД, „Т.Б.А.К.” ЕАД уведомяват Комисията, че във всички офиси на дружеството и изнесените работни места по търговските вериги има копия от удостоверението, намиращи се на удобни и видни места в помещенията. Дружеството счита, че г-н М.В.П. няма как да видял удостоверението, предвид факта, че не е кандидатствал за кредит на посочения в жалбата ден. „Т.Б.А.К.” ЕАД допълват, че са имали договорни отношения с г-н М.В.П., от където би следвало той да разполага с информация и да е запознат, че дружеството е регистриран администратор на лични данни, тъй като и в Договора за потребителски кредит и в Искането се съдържа такава информация.

Кредитната компания „Т.Б.А.К.” ЕАД, оспорва направените твърдения от жалбоподателя и уведомява Комисията, че на посочената в жалбата дата, а именно 21.01.2012г., жалбоподателят не е кандидатствал за покупка на стока, на изплащане в техен офис находящ се в магазин на търговкатаверига „Т.” – гр. София, бул. ‘’Цариградско шосе’’ №361.

Към становището не са приложени доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл. 30, ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.

Жалбата на господин М.В.П. отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

В редовно заседание проведено на 11.04.2012г. Комисията е взела решение, с което обявява жалба с рег. №1347/01.03.2012г., подадена от М.В.П. срещу „Т.Б.А.К.” ЕАД за процесуално допустима и насрочва дата за разглеждане на жалбата.

За откритото заседание на КЗЛД, страните са редовно уведомени.

Г-н М.В.П. сочи, че е избрал продукта, който да закупи и е пристъпено към сключване на договор, когато от кредитната компания са поискали от него да подпише декларация за доброволно предоставяне на личните му данни, а така също и да ксерокопират документа му за самоличност, в следствие на което той отказал да сключи сделката. Твърденията на жалбоподателя, че на 21.01.2012г., служител на кредитната компания е поискал да ксерокопира документът му за самоличност, не се подкрепят с доказателства. От своя страна, „Т.Б.А.К.” ЕАД опровергават това твърдение, като в писменото си становище сочат, че на посочената от г-н М.В.П. дата, в поддържаният от тях регистър, не фигурира отказ за кредит, касаещ направена от него заявка.

Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. В случая жалбоподателя твърди, че служител на ответното дружество е изискал да му копира документа за самоличност, което според него представлява нарушение на ЗЗЛД, но не подкрепя това свое твърдение с доказателства.

По силата на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), кредитните институции, каквато е и „Т.Б.А.К.” ЕАД, са задължени да предприемат необходимите мерки срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в частност да идентифицират клиентите си и да проверяват идентификацията им.

Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМИП (ППЗМИП), идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица, се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

На следващо място чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от ППЗМИП, вменява на банките задължение за съхраняване на копия от документите за самоличност със снимка на физически лица – клиенти или представители на клиенти.

Закона за мерките срещу изпирането на пари, задължава банките да съхраняват за срок от 5 години, данните за клиентите си, включително и документите за извършените сделки и операции. За клиентите този срок тече от началото на календарната година, следващата година на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

Според ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в чл. 4, ал. 1.

Текстът на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД сочи, че изричното съгласие на лицето, за което се отнасят данните, представлява само едно от условията за допустимост на обработването.

Същевременно, нормативно закрепените изисквания, поставени спрямо кредитните институции, предпоставят наличие на условието по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Обработването на свързаните с г-н М.В.П. лични данни е извършено при спазване на принципите, залегнали в чл. 2 от ЗЗЛД.

Според разпоредбите на действащото българско законодателство, сключването на договор представлява личен избор на страните по него и е резултат на постигнато помежду им съгласие, относно условията му.

От друга страна Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), дава правото на страните свободно да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави.

Във връзка с изложеното Комисия за защита на личните данни приема, че свързаните с жалбоподателя лични данни, са обработвани от „Т.Б.А.К.” ЕАД, при наличието на правно основание и съблюдаване на принципите, на които следва да се основава всяко обработване на лични данни.

Твърдяното нарушението в жалбата, остана недоказано от жалбоподателя. На М.В.П. му бе указана от страна на административния орган, възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както и да поиска събирането на други такива, които се намират в ответната страна по жалбата или в друго неучастващо в производството лице.

Г-н М.В.П. не се е възползвал от възможността, да подкрепи жалбата си с доказателства, поради което същата се явява и недоказана.

Водима от горното и на основание чл.10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му.