Решение по жалба вх. № 1250/ 19.03.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матеваи Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 22.06.2011 г. (Протокол № 26), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа жалба с рег. № 1250/19.03.2011 г., подадена от В.Б.А. срещу „П.И.Б.” АД.

Жалбоподателят сезира Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която сочи, че е клиент на „П.И.Б.” АД от седем години. Към 27.01.2011 г. имал сключен договор за кредит, три броя разплащателни сметки и дебитна карта, по която получавал трудовото си възнаграждение. Твърди, че на 27.01.2011 г. е посетил клон на банката в гр. В., за да изтегли от фронт-офиса определена сума, при което служител на банката е установил, че номерът на личната му карта е променен. Жалбоподателят посочва, че на 20.10.2010 г. е подменил документите си за самоличност, поради изтичането на срока им. Служителят е попълнил формуляр и е обяснил, че съгласно банковите изисквания личните данни следва да се актуализират, поради което трябва да преснима новата лична карта. Г-н В.Б.А. е отказал да преснима новата си лична карта и е депозирал пред кредитния инспектор заявление за предсрочно погасяване на кредита, закриване на сметките и прекратяване на всички договорни отношения с „П.И.Б.” АД. Във връзка с описания случай, В.Б.А. е подал официално възражение с рег. № Ж-131/02/02/2011 до банката.

Жалбоподателят е обезпокоен от тази практика да се преснимат отново лични карти на досегашни клиенти на банката. Моли Комисията да извърши проверка по случая, да предприеме съответни мерки съобразно правомощията си и на основание чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД желае „П.И.Б.” АД да заличи личните му данни, с които разполага.

Към жалбата са приложени копия на: Писмо с изх. № 1/Ж-131/24.02.2011 г. от „П.И.Б.” АД; Общи условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги; Заявление от 02.02.2011 г. от В.Б.А.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата с писмо, изх. №1250/11/07.04.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) „П.И.Б.” АД е уведомена за образуваното административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е указано да предостави писмено становище, както и други относими доказателства към жалбата. В отговор с писмо, вх. № 1250/11/13.04.2011 г.,от банката е получено становище, в което се посочва, че нормативно установено задължение на банката е да идентифицира своите клиенти – физически лица чрез снемане на копие отдокумента за самоличност.

Към писмото са приложени копия на Удостоверение № 50535; Решение 12/14.09.2009 г. на КЗЛД; Общи условия и Удостоверение за актуално състояние.

В заседание, проведено на 11.05.2011 г. (Протокол № 21), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 08.06.2011 г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя В.Б.А. и ответна страна – дружеството „П.И.Б.” АД в качеството му на администратор на лични данни. С решение от 03.06.2011 г. Комисията отлага разглеждане на жалбата по същество за заседание на 22.06.2011 г., за което страните са надлежно уведомени.

В деловодството на КЗЛД е депозирано писмо с вх. № 1250/11/12.05.2011 г., подадено от В.Б.А., в което жалбоподателят твърди, че на основание чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД е подал искане до „П.И.Б.” АД да заличи личните му данни, както и тези на неговите родственици, но е получил отказ от банката. Г-н В.Б.А. моли настоящата жалба да бъде приобщена към жалба с рег. №1250/19.03.2011 г., като същите бъдат разгледани по същество, съобразно компетентността на Комисията.

Жалбата, подадена от В.Б.А. срещу „П.И.Б.” АД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона, каквото качество безспорно притежава „П.И.Б.” АД. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на банката е издадено Удостоверение № 50535 и е вписана в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т.7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата посъщество, проведено на 22.06.2011 г. (Протокол № 26), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител. За „П.И.Б.” АД се явява юрк. Б.М. с пълномощно по настоящата жалба. Юрк. М. посочва, че съгласно утвърдената практика на банката, ксерокопие на документ за самоличност на клиент се изсиква само в случаите, когато документът е новоиздаден.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратора на лични данни „П.И.Б.” АД.

Жалбата е насочена срещу изискването от „П.И.Б.” АД да бъде ксерокопиран документа за самоличност на жалбоподателя при извършване на банкова операция, тъй като вече е клиент на банката, както и отказ от страна на администратора на лични данни да заличи личните данни на В.Б.А..

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извърши при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. Г-н В.Б.А. посочва, че е клиент на банката от около седем години. „П.И.Б.” АД притежава личните данни – адрес, имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на издаването й, предоставени от жалбоподателя при установяването на трайни търговски отношения с банката. Предвид сключените между жалбоподателя и банката договори следва извода, че е налице основание за допустимост за обработване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД на свързаните с г-н В.Б.А. лични данни.

От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, „П.И.Б.” АД обработва свързаните с жалбоподател лични данни.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Съгласно утвърдените Общи условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги, приети с Решение от 30.10.2009 г. от Управителния съвет на „П.И.Б.” АД, ползвателят на платежна услуга може да се ползва от услугите на банката само след идентифицирането му след предоставяне на документ за самоличност и при спазване на допълнителните нормативни и банкови изисквания, както и на прилаганите от банката технически процедури за идентификация.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната самоличност се извършва за физическите лица – чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и името, адреса и ЕГН. На основание чл. 6, ал. 3 от ЗМИП във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилника за неговото прилагане се снема копие от документа, освен ако данните, съдържаще се в него са отразени точно в други документи, съставани от банката. В конкретния случай, поради издаването на нов документ за самоличност на жалбоподателя, банката е следвало да приложи ксерокопие от новата му лична карта, но той кагегорично е отказал. Дори банката да съхранява копие от негова лична карта, поради изтичането на валидността й, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП), по време на осъществяване на операцията е необходима идентификация на клиента с лична карта. Нормативно установено задължение на банката по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Правилника, в случаите, когато не може да извърши идентификация на клиента в съответствие с изискванията на ЗМИП и актовете за прилагането му, да откаже установяване на търговски и професионални отношения. Намерението на служителя на банката да преснима картата на жалбоподателя на посочената дата е в изпълнение на посочените норми, положена е дължимата по закон грижа за установяване на самоличността му, поради което същото е законосъобразно.

Относно искането на жалбоподателя„П.И.Б.” АД да заличи личните му данни и тези на неговите родственици, следва да се отчете, че едновременно със задълженията, установени със Закона за кредитните институции, ЗМИП, Закона за пазарите на финансовите инструменти и подзаконовите актове за изпълнението им, „П.И.Б.” АД в качеството си на администратор на лични данни и в контекста на дейността си има задължение да гарантира ненарушаване правата на своите потребители – физически лица, както по отношение обработване на свързаните с тях лични данни, включително тяхната актуалност, така и по отношение сигурността на паричните им влогове при извършване на финансови операции. Едновременно с това, с оглед чл. 25, ал. 2 от ЗЗЛД, след постигане целта на обработване на личните данни администраторът на лични данни ги съхранява само в предвидените в закон случаи. В тази връзка чл. 8 от ЗМИП, чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 42 от Закона за счетоводството задължават банката да съхранява законово определен период личните данни на своите клиенти, включително и свързаните с жалбоподателя лични данни, дори и след като е преустановил търговски взаимоотношения с банката. Във връзка с изложеното, Комисията приема отказа на „П.И.Б.” АДда заличи личните данни на жалбоподателя за основателен, тъй като за банката съществува нормативно задължение да ги съхранява и след прекратяване на договорните отношения.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни и чл. 39, ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.