РЕШЕНИЕ
№ 11468/2010 г.
София,10.05.2011г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 30.03.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № 11468/30.12.2010г., подадена от В.Г.М. срещу „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 09.03.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирано „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
В жалбата на госпожа В.Г.М., с която е сезирала КЗЛД е описана следната фактическа обстановка:
На 25.11.2010г. жалбоподателката е посетила офис на „ЧЕЗ Р.Б.” АД и е подала искане за присъединяване към електрическата разпределителна мрежа за неин имот, находящ се в с. О. Към искането са приложени необходимите документи за имота, а именно: копие на нотариален акт и копие от виза за проектиране.
На 22.12.2010г. госпожа В.Г.М. е получила телефонно обаждане, от служител на електроразпределителното дружество, който я е уведомил, че следва да посети офиса на дружеството лично, с цел сключване на предварителен договор за присъединяване на обект към разпределителната мрежа на ЧЕЗ.
На 27.12.2010г. при посещение на офис на дружеството с цел сключване на предварителен договор, госпожа В.Г.М. била уведомена от обслужващата я служителка, че предварителния договор вече е получен от нея на дата 23.12.2010г.
На 28.12.2010г. жалбоподателката отново била потърсена по телефона от отговорника на офиса на ЧЕЗ, който я е уведомил, че има изготвен нов договор.
Валентина В.Г.М. заявява в жалбата си, че нито тя, нито друго упълномощено от нея лице не са получавали първоначалния предварителен договор с ЧЕЗ. Изказват се предположения, че договорът е предаден на трето лице, без служителят на електроразпределителното дружеството да е индивидуализирал получателя с изискване на документ за самоличност или пълномощно, удостоверяващо представителната му власт. Жалбоподателката счита, че с посочените действия от служители на дружеството са нарушени правата й по ЗЗЛД и моли Комисията за съдействие.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано, на основание чл.36, ал.2 от АПК изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
На 04.02.2011г. в КЗЛД е постъпило писмено становище от ответната страна, в което се твърди, че по повод жалбата, с която е сезирана КЗЛД е извършена проверка, от която се е установило следното фактическа обстановка:
На 22.12.2010г. посредством телефонно обаждане, госпожа В.Г.М. е поканена в центъра за обслужване на клиенти, находящ се в гр. София, бул. Сливница да получи предварителен договор за присъединяване към електрическата разпределителна мрежа с №**** от 22.12.2010г. При посещението на жалбоподателката в центъра за обслужване на клиенти на 27.12.2010г. е установено, че е „допусната административна грешка”, изразяваща се в това, че на 23.12.2010г. предварителния договор с жалбоподателката е върнат на служител на дружеството с други документи. В становището се твърди, че госпожа В.Г.М. е уведомена за допусната техническа грешка и е поканена да си получи договора. Администраторът на лични данни декларира, че договора, в които се съдържат лични данни на жалбоподателката не е предоставян, нито връчван на друго лице.
С писмо изх.№11468/14.02.2011г. на Председателя на КЗЛД е изпратено на жалбоподателката становището на ответната страна, като й е указано, че е в нейна тежест да докаже твърдените от нея факти. Допълнителни доказателства от госпожа В.Г.М. не са представени по административната преписка.
За откритото заседание на КЗЛД, проведено на 30.03.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката не се явява и не се представлява, за ответната страна се явява юрисконсулт А.Т.
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „ЧЕЗ Р.Б.” АД. Дружеството е изпълнило задължението си по чл.17 и е подало заявление до КЗЛД за регистрацията му като администратор на лични данни и е получило идентификационен №22793.
С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.
Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Не е спорно, а и се потвърждава и от двете страни, че жалбоподателката В.Г.М. е предприела съответните действия и е сключила договор за присъединяване към електрическата разпределителна мрежа с №***** от 22.12.2010г. с „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
Обработването на свързаните с В.Г.М. лични данни от „ЧЕЗ Р.Б.” АД се извършва при наличие на условието на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Липсват твърдения, съответно доказателства, че обработването на данните за конкретната цел – договора е извършено в нарушение на принципите на чл.2 или други разпоредби от ЗЗЛД
Жалбата е насочена не срещу обработването на личните данни за целта на сключения договор, а срещу предполагаемо неправомерно разпространяване на лични данни, изразяващо се в предоставяне на предварителния договор на госпожа В.Г.М. на трето лице, което не е било упълномощено за тази дейност. Твърденията в жалбата не са подкрепени с доказателства, от което следва че няма как да бъдат кредитирани.
С писмо от 14.02.2011г. на Председателя на КЗЛД са дадени указания на госпожа В.Г.М. на основание чл.9, ал.4 от АПК да представи относимите доказателства, които подкрепят тезата застъпена в жалбата. Въпреки указанията, жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства.
Ответната страна в административното производство, твърди в писменото си становище, че предварителния договор не е предоставян на трето лице, а поради допусната административна грешка е върнат на служител на дружеството.
Правилото за разпределяне на доказателствената тежест, залегнало в разпоредбата на чл.154 от ГПК гласи, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които, именно, за това претендира като настъпили. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми. Те сочат, както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Доказателствената тежест в конкретния случай е на жалбоподателката. Тя заявява наличието на положителен факт, а именно разпространението на данните й., За да може Комисията в решението си да приеме, че е извършено неправомерно обработване на свързаните с госпожа В.Г.М. лични данни, изразяващо се в разпространяването им на трето лице, различно от администратора на лични данни е необходимо този факт да бъде доказан. В.Г.М. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, от което следва че жалбата й е недоказана и следва да бъде оставена без уважение.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни,
РЕШИ :
Оставя без уважение жалба с рег. № 11468/30.13.2010г., подадена от В.Г.М. срещу „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |