Решение на Върховния административен съд №3792/ 23.03.2009 г

РЕШЕНИЕ

№ 3792
София, 03/23/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния представител, срещу решение №12215 от 13.11.2008г., постановено по адм.дело №9725 по описа за 2007г. на ВАС, ІІІ отделение, с което е отменено задължително предписание на Комисията за защита на личните данни, тъй като същото не било оформено като решение на комисия, т.е. липсвала форма, поради което били налице нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения за неправилност на постановеното съдебно решение поради касационните основание по чл.209 т.3 от АПК. Иска отмяна на решението като неправилно.

Ответникът – "Софийска вода"АД, гр.София не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна – Г.Н.Д. не оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите в касационната жалба и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е било задължително предписание на Комисията за защита на личните данни, изх.№518 от 23.3.2006г., с което "Софийска вода" АД е била задълженакато администратор на лични данни да – преустанови събирането и обработването на ЕГН на абонатите на Софийска вода, да унищожи събраните до момента ЕГН и да унищожи събраните до момента нотариални актове. За да отмени акта съда е приел, че задължителното предписание не е офомено като решение на комисия, от което да е видно, че с него се определят определени задължения за администратовена, поради което не било в съответната форма.

Решението е неправилно. Касационните доводи във връзка с формата и характера на акта са основателни.

Съгласно текста на чл.10 ал.1 от Закона за защита на личните даннти Комисията за защита на личните данни има редица правомощия едното от които, съгласно т.5 е – да издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защита на личните данни. Съгласно даденото в чл.3 легално определение "Администратор на лични данни" е физическо или юридическо лица, както орган на държавна власт или на местно самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. Ответникът "Софийска вода" АД отговаря на тези условия, следователно спрямо него биха могли да бъдат издадени задължителни предписания, каквато възможност дава текста на чл.10 ал.1 т.5 от ЗЗЛД. Като допълнителен аргумент, че комисията би могла да издава такива актове са и направените разграничения между решения и предписания е визирано и в разпоредбата на чл.12 ал.4 от ЗЗЛД – Последващи проверки се извършват за изпълнение на решение или на задължително предписание на комисията, както и по енйна инициатива след подаден сигнал. И макар чл.38 ал.2 от ЗЗЛД да говори общо за решение на Комисията, то явно съгласно чл.10 ал.1 т.5 от с.з. тя може да издава и друг акт – задължително предеписание. Това, че процесният акт така е наименован не го прави формално нарушен, а само с друго наименование, но по характера си същият също е решение на комисията. Тъй као липсва произнасяне изобщо по същество на спора, решението на тричленния състав следва да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане по същество.

По изложените съображения, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

ОТМЕНЯ решение №12215 от 13.11.2008г., постановено по адм.дело №9725 по описа за 2007г. на Върховен адаминистративен съд, ІІІ отделение и

ВРЪЩА делото на друг тричленен състав на ВАС, ІІІ-отделение за разглеждане спора по същество.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.