Решение на Върховния административен съд № 4300/ 28.03.2011 г.

Върховният административен съд на Република България -Петчленен състав – II колегия,всъдебнозаседаниена седемнадесети март две хиляди и единадесета годинав състав:

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против решение № 14750 от 02.12.2010 г. по адм. дело № 4766 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата против решение № 89 / 03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.

Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съдопроизводствени нарушения, неправилно прилагане на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи) във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД (Закон за защита на личните данни) и на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР във вр. с чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Комисията за защита на личните данни, гр. София, не е взел становище.

Ответникът Б.К.Т. от гр. Троян е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи против Решение №89/03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД е констатирано, че министърът на вътрешните работи незаконосъобразно обработва личните данни на Б.К.Т. в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД по повод съхранението в АИС "Централен полицейски регистър" на информация относно заявителски материал (ЗМ) № 04734 от 07.06.2004 г. във 02 РПУ Плевен. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД е издадено следното задължително предписание на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД: На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 159, ал. 5 от ЗМВР да бъдат заличени от "Централен полицейски регистър" личните данни на Б.К.Т. по заявителски материал № 04734/07.06.2004 г. във 02 РПУ Плевен.

След като е подложил на подробно обсъждане събраните доказателства и доводите на страните, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед установените по делото обстоятелства съдът законосъобразно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, съгласно която личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Личните данни за Б.К.Т. са били събрани във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е бил регистриран във 02 РПУ Плевен заявителски материал №04734/07.06.2004 г. С решение № 5940/24.09.2004 г. по н. д. № 265/2004 г. на Плевенския районен съд на Б.К.Т. е било наложено административно наказание "глоба" и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наложеното от съда наказание е изпълнено и давностните срокове са изтекли, поради което последващото съхраняване и обработване на личните данни е без законово основание. В същата насока е нормата на чл. 9, т. 6 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн. ДВ бр. 23/2009 г.). Нормата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР създава право за МВР да извършва "изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите", но това съхраняване не може да е неограничено във времето. То е ограничено с нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, която вменява задължение на администратора на личните данни да определи срок за съхраняването им. Министърът на вътрешните работи не е изпълнил законовото си задължение по чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и не може да черпи права от това бездействие, като нарушава личните права на гражданите в РБ. Общата забрана, въведена от чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД, не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за валидност на оспореното административно решение като издадено от компетентен по материя административен орган. Със Закона за защита на личните данни са предоставени два отделни способа за защита на физическите лица, чиито права по закона са били нарушени. Те могат да сезират Комисията за защита на личните данни по реда на чл. 38 от ЗЗЛД или да обжалват действията и актовете на администратора пред съда по реда на чл. 39 от ЗЗЛД. От фактическа страна по делото е установено, че по молбите на Б.К.Т. вх. №3547/30.06.2009 г. и вх. № М-2541/13.07. 2009 г. министърът на вътрешните работи като администратор на личните данни е издал решение № I-19065 / 11.08.2009 г., с което постановил отказ за заличаването на съхраняваната информация. Пътят за защита на физическото лице по чл. 39 от ЗЗЛД е бил преграден, след като с влязлото в сила протоколно определение от 12.05.2010 г. по адм. дело № 13062 по описа за 2009 г. на ВАС – V отд. подадената жалба против решение №I-19065 / 11.08.2009 г. на министъра на вътрешните работи е била оставена без разглеждане. За физическото лице е налице правен интерес от търсената защита по реда на чл. 38 от ЗЗЛД, а взетото решение от Комисията за защита на личните данни в рамките на предоставената й материална компетентност на независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и контрола по спазването на ЗЗЛД, е произвело правно действие.

Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР при обработването на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР могат да съхраняват данните и след приключване на обработката, но при спазване на сроковете, определени от администратора на личните данни. Заличаването на личните данни по ал. 2 и 3 се извършва при наличие на основанията, предвидени от ал. 5 на чл. 159 – вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

В разглеждания случай е установено, че действията по обработване на личните данни на Б.К.Т. са инициирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК (на 05.05.2004 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 на хиляда), за което е било образувано досъдебно производство № 1513/2004 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. С решение № 5940 от 24.09.2004 г. по НОХД № 2625 / 2004 г. Плевенският районен съд е освободил Б.К.Т., роден на 15.06.1981 г., от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а от Наказателния кодекс му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на решението. По делото няма данни за заведен след 07.06.2004 г. друг заявителски материал за извършени от лицето противоправни действия. Дейността на структурите на МВР по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за изграждане и поддържане на информационни фондове следва да се извършва при спазване на правилата на 159, ал. 2, т. 4 относно срока на съхраняване на обработените данни и по ал. 5 на чл. 159 – относно заличаването им. Към настоящия момент не е установена необходимост от обработване на личните данни на лицето във връзка с извършваните от органите на МВР дейности по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността. Оспореното административно решение е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 14750 от 02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 4766 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.

РЕШЕНИЕТОне подлежи на обжалване.