Решение на Върховния административен съд № 8291/ 13.06.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№8291
София,13.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия,всъдебнозаседаниена двадесет и първи октомври две хиляди и десета годинав състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалниякодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на НАП, против решение №6319/13.05.2010 г., постановено по
адм. дело № 11031/2009 г., по описа на Върховния административен съд, тричлененсъстав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение №15/08.07.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Изложени сасъображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение наматериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и енеобосновано – отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяната му ивместо него постановяването на друго, с което обжалваното решение на КЗЛД бъдеотменено.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни, редовно призована не епредставлявана и не е изразено становище по жалбата.
Ответницата С.А.К.-С., оспорва касационнатажалба като неоснователна.

Изпълнителният директор на Агенция по вписванията е изразил становище заоснователност на касационната жалба.

Председателят на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на РепубликаБългария, редовно призован не е представляван и не е изразено становище пожалбата.

Процесуалният представител на министъра на финансите е изразил становище заоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становищеза неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писменидоказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба заподадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което епроцесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следнитесъображения:

С оспореното решение Върховният административен съд, тричленен състав еотхвърлил като неоснователна жалбата на изпълнителния директор на НАП противрешение № 15/08.07.2009 г. на Камисията за защита на личните данни. За дапостанови този резултат съдът е приел, че КЗЛД е констатирала противоречиемежду разпоредбите на § 2, ал. 2 от ПЗР на Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) отедна страна и тези на § 1, ал. 1, б. "в" от ДР и § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС отдруга и прилагайки нормата на чл. 5, ал. 1 от АПК, е постановила обжалваното
решение. Когато норма на подзаконов нормативен акт противоречи на такава отнормативен акт от по-горна степен, задължително се прилага
по-високия по степенакт. Отчетено е и обстоятелството, че ползването на ЕДИНЕН ГР. НОМЕР на дадено задължено поЗДДС лице в неговия ИН, противоречи на целта, формулирана в чл. 1, ал. 2 от
ЗЗЛД.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснато същественонарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на довода на касатора, че КЗЛД е постановила административния акт извън рамките напредоставените й със специалния ЗЗЛД правомощия. С обжалваното решение КЗЛД едала задължително предписание на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД на НАП при
осъществяване на правомощието си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от същия закон да
разглежда актове и дeйствия на администраторите, с които се нарушават праватана физическите лица при обработването на личните им данни, които разпоредбиизрично са посочени като правно основание на издадения административен акт,поради което и първоинстанционният съд правилно имплицитно е приел наличие накомпетентност на административния орган за издаване на акта и нарушение на
процесуалния закон не е налице.

В случая се касае за въведен по силата на § 3, ал. 4 ПЗР ППЗДДС
идентификационен код по ДДС, който се състои от единния граждански номер на лицето, упражняващо свободна професия, пред който е поставен знакът „BG”, койтоидентификационен код е даден при регистрацията по ЗДДС от органите на НАП нафизическото лице С.С. По силата на закона посоченото физическолице, при упражняване професията на нотариус, е длъжна да вписва определения йпо този начин идентификационен код във всеки издаден от нея счетоводен документ(фактура), при което единният й граждански номер, който представлява личниданни по смисъла на ЗЗЛД, става достояние на всяко трето лице, ползващоуслугите й като нотариус.
Предвид изложените безспорни обстоятелства по казуса, оплакванията в
касационната жалба за нарушение на материалния закон от съда при постановяванена обжалвания съдебен акт са неоснователни.

Използването на единния граждански номер на физическото лице за регистрация поДДС, макар и да е предвидено с подзаконов нормативен акт – Правилника заприлагане на Закона за данък върху добавената стойност, представляваобработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗЛД под формата на употребана същите. Тази употреба нарушава изискванията за защита на правата нафизическите лица при обработка на личните им данни, тъй като е пряко последванаот разкриването на тези лични данни на неограничен брой трети лица занеопределен времеви период без възможност за контрол. Това неподлежащо наограничаване и контрол разпространение на единния граждански номер нафизическото лице, макар и да е извършено въз основа на нормативен акт, е в
грубо нарушение на установения със специалния ЗЗЛД режим на защита на личнитеданни, целта на закона и установените в него гаранции за неприкосновеност наличността и личния живот.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация единниятграждански номер е уникален номер, чрез който физическите лица се определятеднозначно. Следователно той представлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗЗЛД, тъй като е информация, чрез която физическото лице може да бъдеидентифицирано пряко и то може да поиска, а КЗЛД е длъжна да приложипредвидения в цитирания закон защитен механизъм на правата на лицето, които вслучая безспорно са драстично накърнени, в това число чрез даване назадължителни предписания за използване на регистрацията на лицето по БУЛСТАТ
при регистрирането му за целите на ДДС, тъй като същата представлява код, койтоне съдържа лични данни. По този начин се осигурява идентификацията нафизическото лице за целите на данъчното облагане и в същото време се гарантиранеприкосновеността на личните данни.

В контекста на горното, касаторът неоснователно излага аргументи за незаконнанамеса в неговите правомощия в нарушение на чл. 4 АПК. ЗЗЛД е специален закон вобластта на защитата на личните данни и като такъв дерогира нормите, регулиращиобществения и стопанския живот, които му противоречат, предвид охраната наосновни права на човека като неприкосновеността на личността.

В случая НАП, като администратор на лични данни, събира същите с оглед изпълнението на нормативно установено задължение за извършване на регистрацияпо ЗДДС и с оглед упражняване на предоставени със закон правомощия. При тазидейност администраторът е длъжен да обработва личните данни при спазване наизискванията по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, както и по силата на чл. 23 от същия закон едлъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за дазащити обработваните от него лични данни от неправомерен достъп, изменение илиразпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В същотовреме чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД и чл. 20, ал. 1, т. 4 от закона предвиждат задължение на администратора на лични данни да предостави на физическото лицеполучателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкритиданните. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД всяко физическо лице при упражняванена правото си на достъп до отнасящите се за него лични данни има право дапоиска от администратора на лични данни информация за целите на обработване наличните му данни и за получателите или категориите получатели, на които тезилични данни се разкриват.
Обработването на личните данни, единен граждански номер, в случая, под форматана употреба като идентификационен код, има за резултат разпространението иразкриването им, без тези данни да могат да се ползват от защитата по ЗЗЛД, тъйкато фактически стават достояние на неограничен брой лица, който не може дабъде предвиден и контролиран съгласно задължението на администратора, порадикоето е невъзможно същите да бъдат защитени от неправомерен достъп и срещупротивоправно използване, разпространение или обработване. В резултат, личните
данни на лицето, неговият уникален единен граждански номер, с който се
идентифицира като физическо лице и личност във всички сфери на правния живот епрактически незащитимо от използване и злоупотреба, и администраторът на личниданни не може да осигури защитата на обработваните (употребявани) от него личниданни по начина, предвиден в специалния закон, което представлява грубонарушение на последния и пряко застрашава неприкосновеността на личността.

Предвид и факта, че заинтересованата страна по делото, в качеството й нанотариус, се идентифицира за целите на ДДС и с трите си имена, задължителнотопосочване на единния граждански номер като идентификационен код по ДДСпредставлява пълно разкриване на определящите лични данни на лицето, позволявапълното му идентифициране, което съчетано с неограниченото разпространение на
тези данни позволява незаконната им, дори престъпна употреба и грубо нарушаванена правата на личността, която се оказва незащитена и дори незащитима предвидглобалната употреба на електронните средства за комуникация и размяна наинформация. Именно като гаранция срещу такава заплаха чл. 28а ЗЗЛД предвиждаправо на физическото лице по всяко време да иска от администратора да заличи,коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря наизискванията на този закон. В случая употребата на единния граждански номер за
целите на регистрацията по ДДС, макар и да е предвидена в ППЗДДС, не отговаряна изискванията на ЗЗЛД, както правилно е приел съдът по същество, поради коетоадминистративният акт законосъобразно е потвърден от съда.

Целите на регистрацията по ДДС не налагат използването на единния гражданскиномер като идентификационен код, тъй като няма законово обосновананеобходимост, която да налага физическото лице да бъде идентифицирано именно потози начин в данъчните правоотношения. Употребата на личните данни по тозиначин се оказва непропорционална на целите, за които се използват, както и вразрез с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД същите да се обработватзаконосъобразно и добросъвестно. Това е така, защото администраторът на личниданни, при условие че бе взел предвид изискванията на ЗЗЛД за защита на праватана личността и нейната неприкосновеност би следвало да съобрази изложените по-горе изводи относно необходимостта от защита на единния граждански номер католични данни и да вземе необходимите законови мерки за отстраняване напротиворечието на начина на употребата им с режима за тяхната защита, в товачисло да инициира промяна на ППЗДДС.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, при съпоставка с изложените съображения от гледна точка на дължиматазаконова защита на личността. Задължението за неприлагане на ППЗДДС от НАП катоадминистратор на лични данни с оглед спазване на режима на ЗЗЛД преодоляватвърденията за евентуално нарушение на Закона за защита от дискриминация, коитоне са предмет на настоящото производство, както и аргумента, че Законът зарегистър Булстат (ЗРБ) позволява употребата на единния граждански номер за
регистърни цели. Това е така, тъй като КЗЛД в случая, както е приел и
първоинстанционният съд, е сезиран с конкретен спор за накърняване правата наконкретно физическо лице, комуто се дължи защита с оглед спазването на ЗЗЛД,още повече че действащият ЗРБ в конкретната хипотеза позволява използването наидентификационен код, който не съвпада с единния граждански номер, тъй като егенериран при отменената уредба, в какъвто смисъл е задължителното предписаниена КЗЛД.

Неоснователен е аргументът, че административният акт за издаване нарегистрация по ДДС е влязъл в законна сила, тъй като този акт не е предмет наобжалване в случая, а действията на администратора на лични данни, пред когото,видно от данните по делото най-напред е направено искането за съблюдаване назащитата по ЗЗЛД чрез възражение срещу използването на единния граждански номери същото, макар и основателно, не е уважено, с което администраторът е нарушил
правата на физическото лице при обработването на личните му данни.

Доводът, че именно нормативната уредба, която НАП е длъжен да спазва, поставявсички лица, упражняващи свободна професия в състояние на потърпевши отбезконтролното разпространение на личните им данни по силата на действащатаподзаконова разпоредба на § 3, ал. 4 ПЗР ППЗДДС не може да аргументира отказ отприлагането на режима на защита на личните данни на физическото лице вконкретния случай, при условие че КЗЛД и съдът са сезирани с такова искане.

Подобен довод е в разрез с конституционните гаранции за правата на личността ис нормите на общностното право, които създават задължение за държавите-членкиза хармонизиране на изискванията за защита на личните данни на територията наЕвропейския съюз, намерили уредба в действащата Директива 95/46/ЕО наЕвропейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита нафизическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение натези данни, транспонирана със ЗЗЛД.По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен съставнамира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложенитев касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъдеоставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6319/13.05.2010 г., постановено по адм. дело №11031/2009 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.