Решение на Върховния административен съд № 13942/ 20.11.2014 г.

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на „М.” ЕАД и на Комисия за защита на личните данни против решение №8218 от 20.12.2013 г. по адм. дело №8370 / 2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение №159/ 01.08.2013 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Я.Л.Н. с рег. №Ж-159/ 13.05.2013 г. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а жалбоподателят „М.” ЕАД излага доводи и за необоснованост на решението. Молят решението на съда да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което жалбата против решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отхвърлена. Комисията за защита на личните данни претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът Я.Л.Н. оспорва касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В противоречие с разпоредбата на чл.171, ал.4 от АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор не сочат доказателства. В нарушение на цитирания текст на Комисията за защита на личните данни не са дадени указания да установи съществуването на фактическите и правни основания за постановяване на решението, а на заинтересованата страна „М.” ЕАД не са дадени указания да представи доказателства за това, че жалбоподателят Я.Л.Н. е уведомен за отговорите на дружеството и за възможността да получи исканата информация лично срещу подпис в офис на дружеството, както и да ангажира доказателства, които да установят, че изпратената на 27.05.2013 г. по куриер пратка съдържа отговорите на дружеството по направените в заявлението на Я.Л.Н. от 08.05.2013 г. искания и е получена от последния. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, а решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна.

Освен това доводът на заинтересованата страна „М.” ЕАД, че жалбоподателят Я.Л.Н. е уведомен за това, че може да получи лично исканата информация в един от офисите на дружеството, не е обсъден от съда. В тази насока са цитирани само сочените от дружеството доказателства, но заключения въз основа на установените факти не са правени. В противоречие с чл.172а, ал.2 от АПК не са изложени мотиви за причините, поради които съдът приема, че жалбоподателят Я.Л.Н. не е уведомен от администратора на лични данни за това, че може да получи исканата информация в един от офисите на дружеството лично, както и такива доколко наличието на данни, че исканата информация следва да бъде получена лично от заявителя представлява изпълнение на изискванията на чл.33, ал.2 от Закона за защита на личните данни.

Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на административния акт е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора.

Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационните жалби съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т.3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София– град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно изискванията на чл.170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл. След събиране и преценка на относимите доказателства, включително на тези, представени съобразно указанията, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.

С оглед изложеното и на основание чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение №8218 от 20.12.2013 г. по адм. дело №8370 / 2013 г. на Административен съд София– град и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.