Решение на Върховния административен съд № 7453/ 03.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 7453
София, 03.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни КЗЛД) срещу решение № 5254 от 26.07.2013 г., постановено по административно дело № 3724/2013 г. от Административен съд София-град(АССг), с което по жалба на „С.Г.Г.” ООД е отменено нейно решение № Ж-272/2012 г. в частта, с която е уважена жалбата на Н.Н.Г. и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 16 000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата „С.Г.Г.” ООД бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – „С.Г.Г.” ООД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка, като въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства е установил, че Г., сключвайки договор на 07.03.2007 г. за мобилни услуги е декларирал, че е запознат с общите условия на Г., предоставящи им правомощия да предоставят личните му данни. При това е декларирал и, че е получил екземпляр от Общите условия и е съгласен да ги спазва. Съгласно разпоредбата на чл. 53г от Общите условия, валидни към посочената дата потребителят се съгласява Г. да предоставя данните от документите за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията.

Въз основа на така установените, релевантни за спора факти правилно в обжалваното решение е прието, че в случая обработването на личните данни на Г. е извършено в съответствие със закона от страна Г. При установения от административния орган факт, че „С.Г.Г.” ООД също е регистриран администратор на лични данни, както и, че данните на Г. са му предоставени от страна Г. за обработка за цели, които са законни и в изпълнение на сключения между тях договор за цесия и същите са обработвани от дружество в изпълнение на задължения по договор обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не налице нарушение по ЗЗЛД.

Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба относно липсата на законовите предпоставки при обработката на личните данни на Г. поради липсата на доказателства за изпълнение на задълженията по чл. 99 от Закона за задълженията и договорите по отношение на Г. Този факт е ирелевантен към спора пред първоинстанционния съд, който е за законосъобразност на административния акт. КЗЛД е специализиран държавен орган с точно посочена от закона компетентност, който разполага с правомощия, конкретно и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 10 ЗЗЛД, като между тях не фигурира правомощие за преценка на законосъобразността на сключени гражданско правни договори между лица, независимо дали същите са регистрирани като администратори на лични данни. В конкретния случай КЗЛД е сезирана от физическо лице срещу конкретните действия на администратори на лични данни, с които според Г. се нарушават правата му като физическо лице по ЗЗЛД, но при постановяване на акта си е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила, като преди постановяването му не е изяснила напълно фактическата обстановка ( нарушение по чл. 35 АПК), при което в случая неправилно е приложен и материалния закон, както правилно е прието в обжалваното решение. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че при декларирано съгласие на Г. с връчените му от Г. общи условия същият е декларирал съгласието си личните му данни да бъдат предоставени на трети лица, при което в случая предоставянето на данните и тяхната обработка от ответника „С.Г.Г.” ООД е в съответствие с изискванията на чл. 4, ал.1 т.2 ЗЗЛД.

Неоснователен е и наведеният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива не бяха установени. Съдът е не върнал преписката на административния орган, тъй като е решил спора по същество, като е изложил обосновани изводи за липсата на нарушение при обработката на личните данни на Г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати на „С.Г.Г.” ООД деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5254 от 26.07.2013 г., постановено по административно дело № 3724/2013 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на „С.Г.Г.” ООД с ЕИК 148062016 деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.