Решение на Върховния административен съд № 157/ 06.01.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№157
София,06.01.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България –Пето отделение,всъдебнозаседаниена осми декември две хиляди и десета годинав състав:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 82/15.04.2009 г. на Комисията за защита на личните данни.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД и в противоречие с целта на закона.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Заинтересованата страна М.И.В. оспорва жалбата.

Заинтересуваната страна директорът на А.„М.”, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата в частта й относно т. 2 и 4 от обжалваното решение, а за останалата й част изразява становище за нейната основателност.

Заинтересуваната страна управителят на НОИ не е изразил становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима по отношение т. 1 и 3 на обжалваното решение. По отношение на т. 2 и 4 жалбоподателят не е адресат на решението и за него не е налице правен интерес от оспорването, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:

Производството пред административния орган е образувано по жалба на М.И.В. с твърдения за нарушения на ЗЗЛД от страна на А.„М.” и НОИ, изразяващи се в придобиване и използване на класифицирана информация, съдържаща нейни лични данни.

По преписката е установено, че М.И.В. е работила като държавен служител в А.„М.”. По повод постъпил сигнал, че В. е била в чужбина по време на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, органът по назначаването е разпоредил извършване на проверка. В резултат на последната се установило, че държавната служителка действително не е била в страната по време на отпуска й по болест. А.„М.” в качеството си на осигурител сигнализирала НОИ, че за периоди, за които по съответния ред, е удостоверено състояние на временна нетрудоспособност чрез представяне на болнични листове пред органа по назначаването, М.В. е напускала територията на Република България. Към сигнала били приложени 12 бр. болнични листове, в които от органите на медицинската експертиза на работоспособността е вписан режим „домашно-амбулаторен”, както и справка от ГД „ГП” за датите на напускане и съответно на влизането на В. на територията на страната. Справката била с гриф за сигурност „за служебно ползване” и като такава се съхранявала от А.„М.” и НОИ съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

При така установените данни КЗЛД е направила извод за основателност на жалбата по отношение предоставянето на лични данни от страна на ГД „ГП” на А. „М.”. Същевременно се е позовала на чл. 163 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 6, ал. 2 от Наредба № Із-1215/ от 10.08.2006 г. за реда за достъп до информационните фондове на Министерството на вътрешните работи и е посочила, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, а справката е издадена от директора на ГД „ГП”. Направен е извод, че лични данни могат да се предоставят в хипотезите на чл. 159, ал. 7 от ЗМВР, които в случая не били налице.

По тези съображения комисията е уважила жалбата в частта й относно неправомерно предоставяне на личните данни на М.И.В. от министъра на вътрешните работи на А.„М.” и е издала задължително предписание на министъра при предоставяне на достъп до лични данни, обработвани в информационните фондове на министерство на вътрешните работи да се извършва преценка за всеки конкретен случай относно наличие на основание по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и преценка относно необходимостта от предоставянето й

Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗЗБД.

След като е приела, че неправомерното обработване на лични данни е осъществено със справката, издадена от директора на ГД „ГП” и същият не е администратор на лични данни по смисъла на закона, КЗЛД не е имала нито фактическо, нито правно основание да постанови, че нарушението е извършено от министъра на вътрешните работи. Същевременно издателят на справката, не е конституиран като страна в административното производство.

Решението е постановено в нарушение на предписаната от закона форма. Същото не съдържа фактически основания, обосноваващи постановения резултат. КЗЛД не е обсъдила дали в случая са налице лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Не са изложени фактически и правни основания за нарушаване на нормите на ЗЗЛД. Видно от приложеното по административната преписка писмо на А. „М.”, е че е поискана информация за регистрираните излизания от влизания на територията на страната през всички ГКПП по отношение на М.И.В. за времето от 13.10.2004 г. до настоящия момент. Не е преценено, че А.„М.” в качеството си на работодател и осигурител на М.В. е администратор на личните й данни и обработва същите. Това качество притежава и НОИ, който във връзка с държавното обществено осигуряване обработва личните данни на В. В тази връзка не е извършена преценка за наличие на хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Не е отчетен факта, че справката е била с гриф за сигурност и е съхраняване по предвидения ред в Закона за защита на класифицираната информация. Административният орган не е изложил каквито и да било фактически обстоятелства мотивиращи даването на задължителни предписания на министъра на вътрешните работи.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯточки І и ІІІ на решение № 82/15.04.2009 г. на Комисията за защита на личните данни.

ВРЪЩА административната преписка за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадените в мотивите на настоящото решения.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на вътрешните работи в останалата й част и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.