Решение на Върховния административен съд № 8182/ 07.06.2012 г.

РЕШЕНИЕ
№8182
София,07.06.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България –Петчленен състав – II колегия,в съдебнозаседаниена десети май две хиляди и дванадесета годинав състав:

Производство по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.Х.Т.” гр.София против решение №842 / 17.01.2012г. по адм. дело №7516 / 2011г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването срещу решение №8694 / 07.02.2011г. на Комисията за защита на личните данни. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Ответните по жалбата страни, Комисията за защита на личните данни и СНЦ ”К.Х.Т.С.2005” считат същата за неоснователна.

Ответниците К.Д.Я., Р.Е.П., „С.К.Х.Т.Л.”, всички от гр.София не изразяват становища.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение №842 / 17.01.2012г. по адм. дело №7516 / 2011г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на СНЦ „Б.Ф.Х.Т.”, гр.София срещу решение №8694 / 07.02.2011г. на Комисията за защита на личните данни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно.

По делото е установено, че Българската федерация по хокей на трева в качеството си на администратор на лични данни е ползвала информацията от картотеките на К.Д.Я. и Р.Е.П., състезатели на членуващи в нея спортни клубове, обработвайки ги чрез разпространението им по електронната поща, без за това действие от страна на лицата да е дадено съгласие за начина и обема в който са разпространени. Възприети по този начин фактите кореспондират с доказателствата по делото и не са налице релевираните с касационната жалба доводи за необоснованост. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателствени средства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност.

Изводите на първостепенния съд, че личните данни на К.Д.Я. и Р.Е.П. (трите им имена и единните граждански номера) са неправомерно разпространени на лица, които не са оторизирани от администратора да обработват от негово име и за негова сметка данните се споделят от настоящата инстанция. По този начин Българската федерация по хокей на трева е извършила административно нарушение, изразяващо се в незачитане на нормата на чл.2, ал.2, т.3 от Закона за защита на личните данни. Законосъобразно съдът е приел, че при предоставянето на личните данни на физическите лица, макар и свързани организационно с федерацията и нейната дейност, в разглеждания случай е допуснато надхвърляне на целите, за които същите се обработват.

След преценка на характера и вида на нарушението, и обществените отношения които са засегнати първостепенният съд правилно е приел, че Комисията за защита на личните данни е определила административно наказание за посоченото нарушение към неговия минимум – в размер на имуществена санкция от 10500лева.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и заявеното от Комисията за защита на личните данни искане за разноски, Върховният административен съд на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по т.д. №5 / 2009г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА решение №842 / 17.01.2012г. по адм. дело №7516 / 2011г. на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.Х.Т.” гр.София да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.