Решение на Върховния административен съд № 15275/ 03.12.2012 г.

РЕШЕНИЕ
№15275
София, 03.12.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

Производството е по чл.208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.А. и на малолетния Г.Д.А. чрез Д.И.А. чрез техния пълномощник срещу решение №3084/01.03.2012г. по адм. д. №5907/2011г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни и „ОББ“-АД не вземат становище.

Ответникът застрахователна компания „У.“ АД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу решение №9834 от 17.03.2011г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на двамата против Застрахователна компания „У.” АД, гр.София е оставена без уважение. Претенцията им е била за неправомерно обработване и използване на личните им данни от застрахователната компания „У.“.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решащият съд е развил следните доводи:

В изпълнение на съдебно решение ЗК „У.” АД, гр.София сключва с „ОББ” АД–клон Р. договор в полза на трето лице и открива на името на малолетния жалбоподател Г.Д.А. банкова сметка, по която превежда сумата 92247.18лв., представляваща главница и лихви. За отриване на сметката са използвани данните на детето, посочени в съдебното решение– имена и ЕДИНЕН гр.НОМЕР. Това е направено в изпълнение на задължението на застрахователната компания да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, т.е да заплати на пострадалите от действията на застрахования (малолетният Г.Д.А. е увреден при причиненото от застрахованото лице пътнотранспортно произшествие) обезщетение. Поради това настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за обработване на личните данни на малолетния жалбоподател Г.Д.А. по чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗЛД– данните са предоставени заинтересованата страна „ОББ” АД, гр.София и договорът в полза на малолетния Г.Д.А. е сключен в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за реализиране на законни интереси на малолетното дете.

В разглеждания аспект изводът на първоинстанционния съд, че сключеният в полза на малолетното дете договор за банков влог не накърнява неговите права и интереси е законосъобразен. Съдът е изследвал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, поради което фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че не е налице неправомерно използване на лични данни както по отношение на бащата, така и по отношение на детето. Самият факт за липса на съгласие при обработката на личните данни не води автоматично до извода за неправомерното им използване. Не е налице и причинна връзка с негативен резултат между обработката на личните данни и настъпили от това негативни последици. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. В разглеждания аспект изводът на първоинстанционния съд, че сключеният в полза на малолетното дете договор за банков влог не накърнява неговите права и интереси е законосъобразен. Напротив, от договора за малолетното дете не възникват задължения, а само права и ползи, защитаващи неговия интерес.

По отношение на другия жалбоподател Д.И.А. не са ангажирани както доказателства, така и конкретизирани твърдения за допусната неправомерна обработка на личните данни.

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният пред него административен акт е валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил правилно решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3084/01.03.2012г. по адм.д.№5907/2011г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.