Решение на Върховния административен съд № 8133/ 13.06.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№8133
София,09.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България –Петчленен състав – II колегия,всъдебнозаседаниена двадесет и първи април две хиляди и единадесета годинав състав:

Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение от 27.12.2010 г. постановено по адм.д. № 5826/2010 г., Върховният административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Р.Ш. от гр.С. против решение № 954/24.02.2010 г. на Комисията за защитата на личните данни като неоснователна.

Наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал.1, т 3 АПК.

Ответникът Комисия за защита на личните данни чрез процесуалния си представетел изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Представителят на Върховната прокуратура депозира заключение за паравилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото , прие следното :

Касацинната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Решението е правилно.

За да постанови този правен резулатат, решаващият състав на Върховния административен съд е приел за законосъобразно решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание.

След като АВ има качеството на администратор на личните данни по смисъла на чл. 3 от ЗТР, нейно задължение по закон да обработва предоставените й лични данни, при условията и реда посочени в закона и така както са заявени.Когато в заявлението и в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях чрез Търговския регистър, който е публичен.

Предоставените от "А.М." АД лични данни не се изискват по закон, както правилно е прието – арг. Нредба № 1 /2007 г. чл. 55 за водене съхраняване и достъп до търговския регистър.Предоставените данни са такива, които се записват в книга за акционерите по чл. 179 от ТЗ, поради което за предоставянето им на АВ е приложима презумпцията за дадено съгласие за обработването им. В тази връзка не е установено техническа възможност за заличаване на предоставените доброволно данни, а липсва и отказ на АВ да ги заличи по искане на дружеството. Наред с това приложението на ЗЛД се обвързва с обработването на информация, прердставляваща " лични данни " по смисъла на нормата на чл. 2, от с.з.,съгласно която информацията трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да бъде идентифицирано и в този смисъл правото му на неприкосновенност попада под закрилата на закона. За АВ съществува задължение да осигури свободен достъп до постъпилите и съдържащи се ТР заявления, както и елекронен образ на приложениет към тях документи и да ги съхранява във вида, в който са постъпили. А при наличието на задължениието по чл. 11, ал.2 ЗТР АВ не може да извърши редакция на предоставения списък от дружеството, дори и при декларирано несъгласие на някой от акционерите.

При така изяснената фактическа обстановка приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, ІІ колегия

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15.961/27.12.2010 г. постановено по адм.д. №5826/2010 г. на Върховния административен съд , пето отделение.

Решението е окончателно.