Решение на Върховния административен съд № 16689/ 19.12.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№16689
София,19.12.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България –Пето отделение,всъдебнозаседаниена шестнадесети ноември две хиляди и единадесета годинав състав:

Производството e по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по жалба на П.И.И. от гр.Р. срещу решение №31/11.12.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е оставена без уважение жалбата му срещу ВСЩ”ЧХ”.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Редовно призован в съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – ВСУ”ЧХ”-В. чрез ректора си А.Н., редовно призована, не се представлява и не изразява писмено становище по същество.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по жалба от 09.04.2009 г./рег.№ Ж-31/14.04.2009 г./ от П.И., в която същият твърди, че заинтересованата страна ВСУ е злоупотребила с предоставени й негови лични данни за здравословното му състояние, съдържащи се в Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ-Р.-АД № 4745/12.12.2006 г. Данните за здравословното състояние на И. били огласени неправомерно на заседание на Комисията по трудоустрояване към ВСУ-В., проведено на 17.01.2007 г. Нито И., нито заинтересованата страна ВСУ твърдят, че експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ-Р. е депозирано във ВСУ от И. Ректорът на ВСУ в свое становище в рамките на образуваното вече административно производство пред КЗЗЛ твърди, че експертното решение на ТЕЛК е изпратено от МБАЛ – Р. до ВСУ по служебен път.
На свое заседание, проведено на 29.04.2010 г., Комисията за защита на личните данни е отказала образуване на ново административно производство по жалбата на И. от 14.04.2009 г., приемайки,че наведените със същата оплаквания за нарушения на ЗЗЛД от страна на ВСУ вече са разрешени с влязло в сила решение на КЗЛД № 31/27.06.2008 г. Този отказ на КЗЛД е отменен по жалба на И. с определение № 1577/13.05.2010 г. на АССГ, постановено по адм.д. № 1311/2010 г., оставено в сила с определение на ВАС по адм.д. № 7874/2010 г. по описа на ВАС. Съдът е приел, че с жалбата си от 14.04.2009г. И. за първи път навежда оплаквания за това дали правомерно или не са използвани личните данни за здравословното му състояние предвид забраната за това, въведена с разпоредбата на чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗЛД.

С обжалваното решение КЗЛД е приела, че не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни за здравето на И., което да е в нарушение на забраната по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗЛД. Огласяването на експертното решение на ТЕЛК на заседание на Комисията по трудоустрояване от 17.01.2006 г. е станало законосъобразно и в рамките на разпоредбата на чл.5, ал.2,т.1 от ЗЗЛД, предвиждаща изключение от забраната по ал.1 от същия законов текст в случаите, в които обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство. Комисията е стигнала до заключението, че с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2,т.1 от ЗЗЛД е налице условие за допустимост по смисъла на чл.4,ал.1,т.1 и т.4 от ЗЗЛД. за обработване на данните от Експертно решение №4745/2006 г. , същите данни не са обработени в нарушение на принципите по чл.2,ал.1 от ЗЗЛД,поради което жалбата на И. се явява неоснователна.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за установено от правна страна следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма като съдържа всички изискуеми по чл.59 от АПК реквизити, поради което не е нищожно и е постановено в съответствие с изискванията за форма на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.7,т.1 от ЗЗЛД именно Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и след конституиране и призоваване на страните, приемане на техните становища, като решението е взето единодушно от членовете на административния орган /чл.9, ал.3 от ЗЗЛД/.

Предвид горното ВАС,пето отделение намира, че при издаване на обжалваното решение са спазени всички изискуеми административнопроизводствени правила. Решението на КЗЛД е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Правилно КЗЛД е подвела установените факти по преписката под приложното поле на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т.1 и чл.4,ал.1,т.1 и т.4 от ЗЗЛД.

Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи. Обосновано и законосъобразно КЗЛД е приела, че в случая не се касае за неправомерно огласяване на лични данни в нарушение разпоредбите на ЗЗЛД, а за обработване на лични данни в изпълнение на нормативно установеното в чл. 275 от Кодекса на труда задължение за ректора на ВСУ в качеството му на работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Именно за целите на трудовото законодателство и в изпълнение на задълженията си по КТ и Наредбата за трудоустрояване да осигури на И. такива условия на труд, които в максимална степен да са съобразени със здравословното му състояние с цел да не го влошават допълнително, ректорът на ВСУ, след като е получил по служебен път от МБАЛ-Р. експертното решение на ТЕЛК, е уведомил нормативно предвидения и определен поименно с негова заповед свой помощен орган – Комисията по трудоустрояване със здравословните проблеми на И. Както ректорът на ВСУ, така и членовете на Комисията по трудоустрояване са боравили с данните за здравето на И.,съдържащи се в цитираното ЕР на ТЕЛК, в рамките на нормативно установените си задължения и с цел защита на живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Липсват доказателства личните данни на жалбоподателя да са ползвани за други цели, извън трудоустрояването му предвид установеното с цитираното ЕР на ТЕЛК намаление на трудоспособността му с 80 %, поради което неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за нарушение на ЗЗЛД. Дали това експертно решение на ТЕЛК съставлява предложение за трудоустрояване по смисъла на чл. 317 от КТ или не, съответно- дали решението на Комисията за трудоустрояване при ВСУ И. в да премине на работа на ¼ щатна бройка поради влошеното му здраве е правилно и законосъобразно или не, са въпроси, ирелевантни за конкретния правен спор по ЗЗЛД. Ако с начина, по който Комисията по трудоустрояване е интерпретирала съдържанието на ЕР на ТЕЛК, съответно – ако с решението й за трудоустрояване на И. на по-ниско натоварена и платена длъжност, са нарушени трудовите права на жалбоподателя, същите следва да бъдат защитени по друг закон и ред – по предвидения в Кодекса на труда общ исков ред. Видно от твърденията на самия И. и доказателствата по делото, същият е упражнил успешно този вид правна защита на накърнените му трудови права . Действията на ректора на ВСУ и на Комисията по трудоустрояване, обаче, не могат да се квалифицират като нарушение на защитени права на И. по смисъла на ЗЗЛД.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОТХВЪРЛЯжалба рег. № Ж-31/08/23.12.2010г. на П.И.И. от гр.Р. срещу решение № 31/08/09 от 11.12.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд .