РЕШЕНИЕ
№7463
София, 22.06.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети май в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДОНКА ЧАКЪРОВА |
|
при секретар |
Николина Аврамова |
и с участието |
|
на прокурора |
Маринела Тотева |
изслуша докладваното |
|
от председателя |
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ |
|
| по адм. дело №11725/2014. | ||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и "Порше лизинг БГ" ЕООД, София (Порше лизинг), против Решение №4170/23.06.2014г., постановено по а.д. №2351/2014г. по описа на Административен съд София, град (АССГ).
Касационните жалби са подадени в срок и от страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразно Решение №Ж-291/2013 от 06.02.2014г. на КЗЛД и е върнал преписката на същата за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда, дадени по тълкуването и приложението на закона.
Недоволна, Комисията обжалва решението. Счита същото за неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Последното отменително основание не е изрично заявено от касатора, но може да се извлече от съдържанието на жалбата му. Моли отмяна на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се остави в сила нейното решение. Претендира присъждането в полза на Комисията на юрисконсултско възнаграждение.Недоволно от решението на АССГ е останало и „Порше Лизинг БГ” ЕООД. Същото го обжалва като неправилно поради необоснованост и допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, с което се остави в сила решението на КЗЛД.
Ответникът П.К.М., чрез писмени отговори на касационните жалби и становище на процесуалния му представител, моли отхвърлянето им и оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира присъждането на направените от него разноски по делото.
Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационните жалби, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите им са правните изводи на съда във връзка с приложението на материалниязакон.
При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват основателни.
Основният спор по делото е имало ли е „Порше Лизинг БГ” ЕООД фактическо и правно основание, да поиска от съхраняваните в Централния кредитен регистър (ЦКР) при Българската народна банка (БНБ) сведения, включващи лични данни за ответника П.К.М.. С решението си КЗЛД е приела, че такова основание е налице, а съставът на АССГ – обратно, че основание за това липсва.
Настоящият състав на ВАС счита, че правните изводи по въпроса, изложени от АССГ, не могат да бъдат споделени поради противоречието им с материалния закон.Безспорно по делото е, че като лизингово предприятие, за „Порше Лизинг БГ” ЕООД, по силата на чл.3, ал.2, т.13 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е задължително спазването на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
От доказателствата по делото е видно, че към момента в който „Марси Консулт” ЕООД, с едноличен собственик на капитала Рени Георгиева П.К.М.а, е кандидатствала чрез упълномощеното от дружеството лице – ответника П.К.М., неин съпруг, за сключване на лизингова сделка на висока стойност и благодарение на наличните в Интернет данни за финансовото поведение на това дружество, въз основа на мотивите на решение по а.д. №2054/2012г. по описа на Административен съд Пловдив, в длъжностните лица от „Порше Лизинг БГ” ЕООД се е породило съмнение за изпирането на пари чрез сделката. Този факт предвид естеството му, не може да бъде доказан с други доказателства, освен с изразеното мнение на „Порше Лизинг БГ” ЕООД пред Комисията в Писмено становище вх. №С-563/02.09.2013г. (л.66), поддържано в Допълнителното такова с вх. №С-724/26.11.2013г. (л. 31) и устното изявление на процесуалния му представител – адв. Шкутов, по време на заседанието на КЗЛД, проведено на 15.01.2014г. (л. 86). При възникването на „съмнения“ по смисъла на ЗМИП, за „Порше Лизинг БГ” ЕООД са възникнали и съответните задълженията по чл.7, ал.1 от с.з., „да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни“. Това задължение е със значително по-широко съдържание от задължението само за идентифициране на клиента „Марси Консулт” ЕООД. Според ВАС, то включва в себе си и събирането на данни за свързаното със собственика на лизингополучателя лице П.К.М., действащ като пълномощник на това дружество.
В противоречие с приетото от АССГ, безспорен според ВАС е и факта на „свързаност“ между П.К.М. и Рени П.К.М.а, както и между П.К.М. и „Марси Консулт” ЕООД. Предвид едноличния собственик на капитала на дружеството – РениП.К.М.а, която е съпруга на П.К.М., последният се явява „свързано лице“ с нея по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за кредитните институции (ЗКИ), „икономически свързано лице“ по смисъла на т.5 от същата норма, а двамата са „свързани лица” по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на Търговския закон (ТЗ). Макар и „свързано лице” с физическото лице Рени П.К.М.а – негова съпруга, ответникът по касационните жалби на основание §1, т.5 от ДР на ЗМИП е „икономически свързано лице” с нейното еднолично търговско дружество „Марси Консулт” ЕООД. Да се отрича това качество на П.К.М., особено при задълженията на „Порше Лизинг БГ” ЕООД на основание чл.7, ал.1 от ЗМИП, които както се посочи, са със значително по-широко съдържание в сравнение със задълженията по чл.3, ал.1, т.1 от с.з., се явява в противоречие с материалния закон.
Настоящият касационен състав счита, че изпълнявайки вмененото му с чл.7, ал.1 ЗМИП задължение, „Порше Лизинг БГ” ЕООД е извършило проверката на личните данни за П.К.М., съдържащи се в ЦКР при БНБ на законно основание и без да нарушава задълженията си като администратор на такива. Само като допълнителни аргументи, но в същото време – относими към сделката, намерение за сключването на която е било демонстрирано от П.К.М., може да се посочат и мерките, посочени като задължителни за лизинговото предприятие съгласно чл.3, ал.1, т.3, 4 и 5 ЗМИП – събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него; текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т.ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи и разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. Кредитната биография на П.К.М. като „свързано лице” с Рени П.К.М.а и „икономически свързано лице” с „Марси Консулт” ЕООД, не е без значение при изпълнението на ЗМИП и в частност – посочените в цитираните по-горе норми, задължения за „Порше Лизинг БГ” ЕООД.
Върховният административен съд счита за неприемлива и в противоречие с материалния закон тезата, че правните понятия „свързани лица” и „икономически свързани лица” са допустими за използване само във връзка с прилагането на онези норми от ЗМИП, в които тези понятия са употребени. Цитираното по-горе представлява легално определение, което на основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, е приложимо във всички случаи, когато се изследва съответния въпрос за свързаност и при липса на друго такова в съответния приложим закон. При служебната проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 АПК, ВАС установи, че същото е валидно и допустимо.По изложените съображения, настоящият състав на ВАС, Пето отделение счита, че следва да се отмени обжалваното решение на АССГ. Предвид липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и пълното изясняване на спора от фактическа страна, не се налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на П.К.М. против Решение №Ж-291/13 от 06.02.2014г. на КЗЛД.По делото е направено искане от процесуалния представител на КЗЛД за присъждане в полза на последната разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на ВАС, същото се явява основателно. Следва на основание чл.8, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден П.К.М. да заплати в полза на КЗЛД сумата 350 лв.На основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4170/23.06.2014г., постановено по а.д. №2351/2014г. по описа на Административен съд София, град и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.К.М. от гр. София, против Решение №Ж-291/13 от 06.02.2014г. на Комисията за защита на личните данни.ОСЪЖДА П.К.М. с ЕДИНЕН ГР. НОМЕР с постоянен адрес****, да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 350,00 (триста и петдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Вярно с оригинала, |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
/п/ Андрей Икономов |
|
секретар: |
ЧЛЕНОВЕ: |
/п/ Донка Чакърова |
