Решение на Върховния административен съд № 8626/ 24.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№8626
София, 24.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Петчленен състав- II колегия, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане, подадено от „С.Г.Г.”ООД– гр. София, представлявано от управителя С.И.Ц., чрез пълномощника адв.В.П.Г., за отмяна на влязло в сила определение №1109/28.01.2014г., постановено по адм. дело №690/2014г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК поради това, че с определението, чиято отмяна се иска съдът е дал неправилни указания за необжалваемост на същото и с това е нарушено правото на страната на участие в делото и на защита, тъй като е лишена от правото да обжалва определението на тричленния състав на ВАС пред петчленен състав на ВАС. Според искателя, с определението, чиято отмяна се иска, се прегражда по-нататъшното развитие на производството и затова то подлежи на обжалване на основание чл.229, ал.1, т.1 АПК, а освен това определението не попада в обхвата на изключените от обжалване определения по чл.229, ал.2 АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, което да започне с връчване препис от съдебния акт на дружеството и изрично посочване, че същото е обжалваемо на основание чл.229, ал.1 АПК.

Ответната страна по искането за отмяна– Комисията за защита на личните данни, чрез пълномощника юрисконсулт С.Ч., оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по искането- Д.С.М., не е изразила становище.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

С определението, чиято отмяна се претендира- №1109/28.01.2014г. постановено по адм. дело №690/2014г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, в производство по чл.229 и сл. АПК, е оставено в сила определение №6909/13.11.2013г., постановено по адм. дело №8243/2013г. по описа на Административен съд София– град. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане жалбата на „С.Г.Г.”ООД гр. София против решение от 17.06.2013г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е уважена жалбата на Д.С.М. срещу дружеството, и е прекратено производството по адм. дело №8243/2013г. по описа на Административен съд София– град. За да постанови този акт административният съд е приел, че подадената жалба е недопустима като просрочена поради това, че решението на КЗЛД от 17.06.2013г. е връчено редовно на адресата на 19.06.2013г., а жалбата е подадена на 13.08.2014г., т.е. след 14-дневният срок за обжалване, изтекъл на 03.07.2013г. В определението на тричленния състав на ВАС, пето отделение са приети за правилни фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд за това, че жалбата е недопустима като просрочена и е налице основание по чл.159, т.5 АПК за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното съдебно производство. В определението на тричленния състав на ВАС е указано, че същото не подлежи на обжалване.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е неоснователно.

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл.237 и сл. АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл.239 АПК отменителни основания. В подаденото искане за отмяна, както и в становището на пълномощника на искателя, изразено в съдебното заседание по делото се твърди, че е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК. Според тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност за участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателят твърди, че е бил лишен от възможността да участва в делото, поради това че тричленният състав на съда е дал неправилни указания за необжалваемост на неговото определение и с това е лишил страната от правото да обжалва това определение.

За основателността на искането за отмяна по чл.239, т.5 АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право на участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да яви лично или чрез повереник. В случая не е налице твърдяното от искателя нарушаване на процесуални правила, поради това, че даденото в определение №1109/28.01.2014г., постановено по адм. дело №690/2014г. на ВАС, пето отделение, указание за неговата необжалваемост, съответства на закона. Както вече се посочи, определението е постановено в производство по чл.229 и сл. АПК, т.е. по частна жалба против определение на административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от „С.Г.Г.”ООД жалба против административен акт, издаден от Комисията за защита на личните данни. Определението, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производство в случая е определение №6909/13.11.2013г., постановено по адм. дело №8243/2013г. по описа на Административен съд София– град и това определение подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВАС, тъй като попада в обхвата на актовете, визирани в чл.229, ал.1, т.1 АПК. Определението на тричленния състав на ВАС, с което е разгледана по същество частната жалба против прекратителното отделение на Административен съд София- град и е оставено в сила обжалваното първоинстанционно определение, не подлежи на обжалване, тъй като в чл.131 АПК е установена двуинстанционност на съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс. Поради действието на това основно правило, не е необходимо изрично да се посочва, че определенията, постановени от тричленни състави на ВАС в производство по чл.229 АПК не подлежат на обжалване. Наред с това необжалваемостта на определенията на тричленни състави на ВАС, постановени в производство по чл.229 и сл. АПК следва и от субсидиарното приложение на основание чл.226 АПК на правилата за касационното производство и в частност- на разпоредбата на чл.223 АПК, която прогласява, че касационното решение е окончателно.

Становището на подателя на искането за отмяна, че определението следва да подлежи на обжалване, след като не попада в обхвата на изключените от обжалване определения по чл.229, ал.2 АПК, не отчита основни правила на съдебния административен процес и затова е неправилно. В чл.229, ал.2 АПК е предвидено изключение от правилата на чл.229, ал.1 АПК относно обхвата на подлежащите на обжалване съдебни определения и разпореждания, като по същество е регламентирано, че дори и да попадат в хипотезите на чл.229, ал.1, т.1 и 2 АПК определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на ВАС не подлежат на обжалване, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

По изложените съображения, тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушение на процесуални правила, като е дал указание за необжалваемост на определение №1109/28.01.2014г., постановено по адм. дело №690/2014г. на ВАС, пето отделение. За яснота на страната в тази връзка следва да се посочи, че даването на неправилно указание за необжалваемостта на един съдебен акт по общо правило не представлява основание за отмяна, тъй като не лишава страната от правото да подаде жалба против този акт, ако правото на обжалване на акта е предвидено в закона. Конкретният случай обаче не е такъв, тъй като определение №1109/28.01.2014г., постановено по адм. дело №690/2014г. на ВАС, пето отделение е окончателно и не подлежи на инстанционно обжалване по посочените по-горе съображения.

Изложеното налага извода, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора искането на ответната страна КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно, поради което в съответствие с указанията, дадени в тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд и разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и чл.9, ал.4, вр. пар. 1 ДР от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да й присъдено юрисконсултско възнаграждения в размер на 300 лв.

С оглед горното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОТХВЪРЛЯ искането на „С.Г.Г.”ООД– гр. София, представлявано от управителя С.И.Ц., чрез пълномощника адв.В.П.Г., за отмяна на влязло в сила определение №1109/28.01.2014г., постановено по адм. дело №690/2014г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение №6909/13.11.2013г., постановено по адм. дело №8243/2013г. по описа на Административен съд София– град.

ОСЪЖДА „С.Г.Г.”ООД– гр. София,да заплати на Комисията за защита на личните данни- гр.София, бул.“Акад. Ив. Гешов“ №15, сумата 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението не подлежи на обжалване.