Решение на Върховния административен съд № 1446/08.02.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1446
София, 08.02.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осма година в състав:

Производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Л.Ц.Т. от гр. София против решение № 9 от 07.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В жалбата са изложени съображения, че решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Комисията за защита на личните данни не изпраща представител и не изразява становище.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното:
От данните по административната преписка се установява, че Л. Т. е подал жалба вх. № Ж-9/16.02.2007 г. до КЗЛД срещу мълчалив отказ на директора на 142 Общообразователно училище да му предостави информация по негово заявление вх. № 288/10.01.2007 г. относно нанесена от сина на жалбоподателя-ученик в посоченото учебно заведение телесна повреда на друг ученик. КЗЛД в открито заседание и при наличието на изискуемия кворум приела, че поисканата от жалбоподателя информация не съставлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С жалбата си Т. е сезирал комисията с искане да отмени мълчалив отказ на директора на 142 ОУ да му предостави исканата информация.
Издаденото решение е валидно, като издадено от компетентен орган, в кръга на правата и задълженията му, посочени в ЗЗЛД – чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД (обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тези данни. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Тази защита по принцип не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи.
Учебното заведение е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД и има задълженията по чл. 19 и следващи от ЗЗЛД. В конкретния случай исканата информация от директора е във връзка с възпитанието на сина на жалбоподателя и касае връзка между родители и деца. Същата не е от категорията "лични данни" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОТ ЗЗЛД, поради което жалбата на Т. не е подведомствена на Комисията. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Върховният административен съд – ІІІ отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Ц.Т. срещу Решение № 9/07.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.