Решение на Върховния административен съд № 6691/05.06.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 6691
София, 05.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осма година в състав:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Л.Ц.Т. против решение по адм.д.№ 5548/ 2007 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение. Иска отмяна на решението като неправилно, тъй като иска информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна и икономическа идентичност.
Ответната страна Комисия за защита на личните данни не е изразила становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Информацията, която е поискана е извън категорията на "личните данни".
Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение тричленният съдебен състав е приел, че решение № 9/ 7.03.2007 г. на КЗЗЛ е законосъобразно, защото исканата информация от директора на 142 СОУ не представлява "лични данни" по смисъла на чл. 2 от ЗЗЛД.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Директорът на СОУ 142 е сезиран на 10.01.2007 г. с искане от жалбоподателя да му бъде даден конкретен "отговор" дали сина му Х.Т. е счупил три зъба на друго дете. Тъй като не получил отговор е сезирал Комисията за защита на личните данни, която с решение №9/ 7.03.2007 г. е оставила без разглеждане жалбата. Правните доводи са, че жалбоподателят има правен интерес да получи информация от училищната администрация, която се отнася до непълнолетния му син, но само относно лични данни по смисъла на закона, каквито не представляват данните за описаните действия на сина му. Няма оплаквания да са нарушени права на жалбоподателя или на представлявания малолетен син.
Правото на достъп по чл. 26 и сл. от ЗЗЛД до лични данни, отнасящи се до физическо лице, се упражнява по реда на глава V от ЗЗЛД. Правото на достъп принадлежи на всяко физическо лице само до отнасящи се за него лични данни, а след смъртта му принадлежи и на неговите наследници. В случая комисията приела, че макар и заявлението да е подадено от Л.Т., след като е баща на малолетно дете, производството е допустимо. Целта на закона е защитата на правата на физическите лица от неправомерно обработване на лични данни с автоматични средства или неавтоматични средства, когато съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър. Определението, което законодателят е дал на "лични данни" е в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД /редакция ДВ бр.91 от 2006 г./. Представляват всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. За да може да се упражни правото на достъп до лични данни е необходимо съответният администратор да обработва тези данни при условията на чл.4 от ЗЗЛД. Конкретно агресивно поведение от страна на сина на жалбоподателя спрямо друго дете, при абсолютна неяснота за мястото и обстоятелствата на инцидента / посочено е само времето- 1.02.2005 г./, не е сред тези данни. В обратен смисъл нито има развити обосновани доводи, нито са ангажирани доказателства от касатора. Колко точно зъба е счупил Х.Т. на друго дете, представлява информация ,която по силата на закона може да се квалифицира като лични данни относно здравето на трето лице, спрямо които жалбоподателят няма достъп дори администраторът да ги обработваше. Здравето на друго дете не представлява "лични данни" по смисъла на закона относно сина на жалбоподателя. Поради това решението на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно, а решението на съда е правилно.
Водим от горното, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1446/ 8.02.2006 г. по адм.д.№ 5548/ 2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.