Решение на Върховния административен съд № 10516/ 30.07.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№10516
София, 30.07.2014

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)– Плевен и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) гр.София срещу решение №5039/19.07.2013г. по адм. дело №934/2013г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на РЗОК-Плевен срещу решение №1967/2011г. от 28.12.2012г. на Комисия за защита на личните данни в частта, с която е уважена жалба с рег.№1967/27.04.2011г. от П.Д.С. като родител и законен представител на С.С.С. и изменено по жалба на НЗОК решението на КЗЛД в частта, с която е наложена имуществена санкция на НЗОК като е намален размера и от 11000 лева на 10000 лева. С доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон се иска отмяната му с всички произтичащи от това последици.

Ответната страна- КЗЛД чрез процесуалния представител оспорва жалбите.

Ответната страна С.С.С. чрез законния и представител като нейна майка П.Д.С. не взема становище по жалбите.

Ответната страна- областен управител на област-Плевен не взема становище по жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното:

Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни.

Не е налице спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена от първоинстанционния съд. Касае се за предоставена информация от РЗОК-Плевен на областния управител на област Плевен под формата на становище с приложени към него 3 броя амбулаторни листове за здравословното състояние на детето С.С.С. Тази информация е във връзка с искане за проверка на здравния статус на детето, направено от областния управител на област Плевен- страна по служебното правоотношение с майката П.Д.С. Искането е основано на съмнения на органа по назначаването за истинността на данните, дадени от майката относно необходимостта от кърмене на детето с цел ползване на отпуск от същата по чл.166, ал.1, изр. второ от Кодекса на труда (КТ). Към датата на проверката детето е на 1 г. и 9 месеца, поради което областният управител предприема действия по установяване на обстоятелството налице ли е вярна и компетентна преценка на здравните органи за необходимостта от кърмене.

За да отхвърли жалбата на РЗОК-Плевен срещу административния акт първоинстанционният съд приема следното: 1. При предоставяне на информация за здравословното състояние на детето С.С.С. областният управител не действа като държавен орган, а като работодател, поради което не е налице хипотезата на чл.68, ал.4 от Закона за здравното осигуряване, тъй като тя касае предоставяне на данни на държавен орган, а не на орган по назначаването и такава възможност не е предвидена в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда, 2. Данните са предоставени на орган (областният управител), който не може да формира експертно мнение относно здравния статус на детето, 3. Интересите на детето са с преимущество пред тези на майката и не е налице изключението по чл.5, ал.2, т.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за допустимост на обработване на личните данни.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи.

Такъв е разглеждания казус. Неправилно и в противоречие с материалния закон-чл. 5, ал.2, т.1 от ЗЗЛД решаващият състав на АССГ приема, че не е налице изключението по цитираната разпоредба, според която забраната за обработване на лични данни не се прилага, когато обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство.

Обратно на приетото от решаващият съд настоящата инстанция намира, че е налице изключението по цитираната по-горе разпоредба.

Областният управител на област Плевен е държавен орган в системата на изпълнителната власт с местно значение. Той е и орган по назначаване по смисъла на Закона за държавния служител и администратор на лични данни на служителите в структурата, която управлява. Следователно в рамките на своите правомощия като държавен орган в системата на изпълнителната власт и орган по назначаване на П.Д.С. има право да обработва личните и данни, свързани с изпълнението на службата и в областната управа. Ето защо, като изисква данни за здравословното състояние на детето и С.С.С. от органите на НЗОК и РЗОК-Плевен, областният управител действа в рамките на допустимото обработване на лични данни, тъй като това е необходимо за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни, изразяващи се в гарантиране на законосъобразността на действията му, свързани с разрешаване на допълнителния отпуск на майката по реда на чл.166, ал.1 от КТ. От друга страна предоставянето на данните от страна на НЗОК и РЗОК-Плевен не е в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.4 от ЗЗО и чл.5, ал.2, т.1 от ЗЗЛД.

Съгласно разпоредбата на чл.68 от Закона за здравното осигуряване извън случаите по ал.1, НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или на изпълнител, ако това е предвидено със закон- ал.4. Служителите в НЗОК и РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател освен в случаите, предвидени в закон- ал.5.

Предоставянето от НЗОК и РЗОК-Плевен на данни, свързани с личността на осигурения, на областния управител попада именно в изключението на предвиден в закон случай-чл. 5, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, тъй като обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора на лични данни в областта на трудовото законодателство.

Обсъдената национална правна регламентация на изключенията на обработване на лични данни не противоречи според настоящия състав на ВАС и на европейското законодателство.

Законът за защита на лични данни въвежда разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

В чл.8 от директивата е регламентирано обработването на специални категории от данни, сред които и тези, свързани със здравословното състояние, като в §1 е вписана забрана за обработването им, а изключенията от забраната са регламентирани в §2. Едно от тях е и когато обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и специфичните права на администратора в областта на трудовото право, доколкото това е позволено от националното законодателство, което предвижда достатъчни гаранции за защита.

ЗЗЛД предвижда достатъчни гаранции за защита на обработването на личните данни, включително съдебна защита при нарушаване на правата на физическите лица по този закон.

По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на НЗОК и на РЗОК срещу решението на КЗЛД е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби-чл. 68, ал.4 от ЗЗО и чл.5, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което след отмяната на първоинстанционното решение бъде отменено и решение №1967/2011 от 28.12.2012г. на КЗЛД.

Съобразно изхода на спора на касаторите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 600 (шестстотин) лева, платими от Комисия за защита на личните данни.

Воден от горното, ВАС, Пето отделение

ОТМЕНЯ решение №5039/19.07.2013г. по адм. дело №934/2013г. на Административен съд София- град (АССГ) и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение №1967/2011 от 28.12.2012г. на Комисия за защита на личните данни.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата 300 (триста) лева и на Районна здравноосигурителна каса-Плевен сумата 300 (триста) лева- разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АННА ДИМИТРОВА
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА