Решение на Съда на ЕС по дело С-306/21 – Демократична България Обединение. По делото КЗЛД беше конституирана като страна, а по същество се оспорваше приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) по отношение на провеждането на избори за Народно събрание, както и законосъобразността на съвместните указания на КЗЛД и ЦИК за обработването на лични данни в изборния процес. Националното производство се разви пред Административен съд – София град и пред Върховния административен съд, който се явява и запитваща инстанция пред Съда на ЕС (Съда, СЕС).
По първи и втори въпрос от преюдицианото запитване, Съдът на ЕС приема, че член2, параграф2, буквиа) и б) от ОРЗД е частично продължение на член3, параграф2, първо тире от Директива95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и разглеждан във връзка със съображение16 от този регламент, има за цел единствено да изключи от приложното поле на посочения регламент обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, от което следва, че сам по себе си фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност. Дейностите, свързани с провеждането на избори в дадена държава членка, обаче не преследват такава цел и следователно не могат да се причислят към категорията на посочените в член2, параграф2, букваа) от ОРЗД дейности, чиято цел е защитата на националната сигурност.
По въпроси от три до шест Съдът счита, че следва да се приеме, че с тях запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член6, параграф1, буквад) и член58 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка. Той приема, че разпоредбите на член6, параграф1, буквад) от ОРЗД във връзка с член6, параграф3 от същия регламент позволяват на държавите членки да приемат правила, въз основа на които администраторите могат да обработват лични данни при изпълнението на задача от обществен интерес или на задача, свързана с упражняването на официални правомощия. За сметка на това СЕС приема също, че съвместните указания за обработване на лични данни на КЗЛД и ЦИК не представляват такива правила, а мярка за защита на личните данни на лицата, които присъстват в изборните помещения, като ограничават по отношение на представителите на средствата за масово осведомяване и като забраняват по отношение на останалите лица, които присъстват в изборните помещения, обработването на такива данни чрез видеозаснемане по време на конкретен етап от изборния процес, а именно при преброяване на изборните резултати и че в съответствие с посочения в член5, параграф1, буквав) от ОРЗД принцип на свеждане на данните до минимум, предназначението на спорните указания е да сведат до минимум пречката пред правото на защита на личните данни, която се поражда от видеозаснемането на изборния процес.
В заключение СЕС подчертава, че съгласно член85, параграф1 от ОРЗД държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с този регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването на лични данни за журналистически цели. Съгласно член85, параграф2 от посочения регламент държавите членки могат да предвиждат изключения или дерогации от някои глави на ОРЗД, сред които е главаII, в която се съдържа член6. Тези изключения или дерогации трябва да се ограничават до необходимото за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
Изводът по въпроси от трети до шести е, че член6, параграф1, буквад) и член58 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
